Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Ясно — прие Стоун и се умълча. — Знаеш ли — каза след време; — Долче ми пускаше крак под масата.

Дино зяпна.

— Там, под носа на Едуардо? Сериозно?

— Сериозно.

Дино избухна в смях.

— Нали ти казах, че е смела. Голяма работа е, а?

— Без съмнение, така изглежда.

— Не й се обаждай, Стоун. Не се набутвай.

— Ами аз…

— Изобщо не се шегувам. Едуардо е дявол, а Долче — неговата дясна ръка.

— Даваш го прекалено по италиански с мен, Дино.

— Какво искаш, да ти скочи Джони Донато ли? Той тръби навсякъде, че все още са женени.

— И защо Едуардо не се оправи с него? Ако използвам твоя мил и изразителен стил — защо все още Донато не е затиснат с бетонен блок на дъното на залива Шиипсхед?

— И това ще стане, ти не бери грижа. Когато се случи обаче, ще бъде направено по такъв начин, че на никого и през ум няма да му мине да го свърже с Едуардо или с Долче. Така пипа Едуардо.

— Ще следя развитието на нещата.

— И през това време стой настрана от Долче, тя е жива отрова.

— Не забравяй, че си имам Сара, Дино.

— Не забравям аз. Само гледай ти да не забравиш.

Стоун и Сара похапваха в леглото гевреци и преглеждаха вестник „Таймс“.

— Виж ти — извика тя, — каква приятна статия за изложбата ми!

Стоун прочете материала с усмивка на уста.

— Много се радвам за теб. Ще допринесе за успеха на откриването на изложбата ти довечера. Какво по-ценно признание от ласкавото мнение на критиците на „Таймс“.

— Едгар казва, че са получили над двеста потвърждения на изпратените покани. Излиза, че сме обект на най-голям интерес. Освен това вече е продал две от най-скъпите картини.

— Преди самото откриване? На кого ги е продал?

— Не иска да ми каже, само твърди, че става дума за важен колекционер, за човек от борда на „Метрополитън“! Можеш ли да си представиш?

— Кога е станало това?

— Вчера. Човекът помолил по телефона да разгледа изложбата, независимо че не всичките картини са подредени.

— Май че вчера бях на вечеря при него.

— При кого? При Едгар? Че ние с него аранжирахме картините.

— Не, говоря за купувача.

— Кой е той?

— Предполагам, че става дума за тъста на Дино. Едуардо Бианки се казва.

— Ти не ми ли беше споменавал, че тъстът на Дино е човек на мафията?

— Може и да съм казвал това, но, повярвай ми, след срещата с него съм сигурен, че не е някакъв обикновен гангстер. Притежава много изискана колекция. Всъщност, спомена и теб, но не ми каза, че е купил картините ти. Познава работите ти отпреди да заминеш за Италия.

— Изобщо не ме интересува, ако ще да е превъплъщение на Ал Капоне, щом е показал толкова добър вкус да хареса картините ми. Та това прави почти чисти двадесет хиляди долара за мен, след като Едгар си удържи комисионната! — Отхвърли завивките и викна: — Хайде на пазар!

— За какво?

— Ами нали трябва да обзавеждаме къщата в Кънектикът.

— Няма да ти позволя да изхарчиш за къщата първите пари, които печелиш от години насам.

— Добре тогава, ще ти купя подарък за новата къща. Хайде!

Половин час по-късно Стоун излизаше на заден ход от гаража и забеляза паркиран на улицата пикап.

— Какво гледаш? — попита го Сара и на свой ред се обърна да хвърли поглед назад.

— Този пикап никога не съм го виждал пред блока.

— И какво?

— Известно е, че федералните агенции използват подобни микробуси за наблюдение и електронно следене, а на този виждам две допълнителни антени.

— Обзалагам се, че това са хората на Дино — каза тя.

— Може, федералните не са монополист на пикапите — съгласи се Стоун и зави към центъра по Второ авеню.

— Стоун, след тази вечер не искам повече да виждам около себе си полицаи. Нямам нищо против Андерсън, но този тип Кели направо ме разтреперва, не мога да го понасям повече.

— Не се притеснявай за тях, и бездруго Дино е принуден от утре да ги изтегли. Вече няма как да аргументира пред управлението охраняването ни.

— Започвам да мисля, че всичките тези убийства и нападения са само съвпадение.

— Може и да си права — отвърна Стоун, — но от опит зная, че когато се натрупат твърде много съвпадения, съдбата има пръст.

— Сега пък ти започваш да ми лазиш по нервите!

— Съжалявам, но хич не ми се ще да се държиш безгрижно при това сериозно положение. Не ти казах, че преди два дена беше убита една приятелка на Мителдорфер, жената, с която е имал постоянна кореспонденция в затвора.

— И какво, значи излиза от затвора и веднага убива жената, която му е писала писма, така ли? Защо ще го прави?