Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Несъмнено.

— Както и че не мога да чакам повече Дино?

— Значи е напълно възможно да ми помогнете на мен, а не на Дино.

— Трябва да ви, е ясно, господин Бианки, че Дино е най-близкият ми приятел, човекът, на когото дължа живота си в буквалния смисъл на думата.

— Естествено. Всичко това ми е известно и го разбирам. Аз нямам предвид абсолютно нищо, което да накърни приятелството ви.

— Добре.

— Просто искам да кажа, че може да се появи информация, която Дино не би искал да сподели с мен или пък аз да се въздържа да я спомена пред него, заради характера на отношенията ни.

— Що за информация?

— Вие бихте ли я приели от мен?

Стоун се почувства неудобно.

— Не съм сигурен какво бих приел.

— Доколкото разбрах, този Мителдорфер е изчезнал, след като е бил освободен от затвора.

— Точно така.

— Може би аз ще бъда в състояние да ви помогна да откриете следите му.

— По какъв начин?

Бианки сви рамене.

— Нека само да кажа, че имам… познати, чиито познати имат приятели, а те биха могли да ни помогнат. В случай че аз им поискам подобна услуга.

— Трябва да ви призная, че това малко ме притеснява.

Бианки повдигна предупредително ръка:

— Напълно ви разбирам. — Бръкна в малкото джобче на сакото си, извади една визитна картичка и я подаде на Стоун.

Стоун се взря внимателно. На нея беше записан един, телефонен номер в Манхатън, нищо друго.

— Ако почувствате, че имате нужда от моя… съвет, обадете се на този номер и ми оставете съобщение. Ще се свържат с вас от мое име.

Стоун прибра визитката и му подаде своята. При дадените обстоятелства това изглеждаше просто като проява на добри обноски.

— Преди да задействам нещата, ще чакам да ми се обадите — каза Бианки. — Е, какво, да се присъединим към останалите? — Наля още по една чаша и без да бърза, тръгна да излиза от кабинета. — Може би, с ваше позволение, е добре да ви кажа едно име. Джъдсън Палмър.

— Не ми говори нищо — рече Стоун.

— Господин Палмър е дребен театрален продуцент — поясни Бианки, хващайки Стоун подръка.

— Нещо не схващам, май.

— Той е имал любовна връзка с госпожа Мителдорфер по времето, когато я убиха.

— Мителдорфер знае ли това?

— Не съм много сигурен.

— Благодаря ви.

Бианки се спря за миг.

— Стоун… мога ли да ви наричам Стоун?

— Разбира се.

— Наричай ме Едуардо.

— Благодаря.

— Беше ми много приятно да прекараме заедно вечерта. Откакто почина жена ми, аз рядко излизам. Ще ми доставиш удоволствие, ако приемеш и друг път покана за вечеря при мен.

— Благодаря ти, Едуардо. За мен ще е чест.

После двамата се върнаха в малката столова при останалите. Към групата сега се беше присъединила и едра жена в старомодна черна рокля.

— Позволи ми да ти представя сестра си Росария — каза Бианки.

— Вечерята беше прекрасна — произнесе Стоун, поемайки ръката й.

Жената пламна от смущение. Бианки седна до нея.

Стоун пък се постара да заеме място възможно по-далеч от Долче Бианки.

Така, казвай какво правихте оттатък? — попита Дино, след като затръшна вратата на колата. — Върнахте се при нас хванати подръка. Какво искаше от теб? Ти на какво се съгласи?

— Дино — Стоун завъртя ключа на стартера и потегли, — не разбирам какво говориш.

— Какво ти каза Едуардо? Ето това искам да разбера.

Стоун сви рамене.

— Изглежда искаше да ме опознае малко. Може би точно с тази цел ме беше поканил на вечерята.

— Едуардо никога не прави каквото и да било ей така, за нищо. Откакто го познавам, ти си единственият външен за фамилията човек, с когото той сяда заедно на масата.

— Впрочем, като стана дума за семейството, ти защо не си ми споменал, че Мери Ан има толкова красива сестра?

— Казвал съм ти, че има сестра.

— Но хабер си нямах, че е толкова…

— Да бе, красавица е, нали? Стой далеч от нея обаче, опасна е тя…

— Защо?

— Ами, като за начало ще ти кажа, че бившият й съпруг е истинска змия.

— Кой е той?

— Джони Донато се казва.

— Нещо ми звучи познато.

— Би трябвало; той беше подчинен на Пол Кастелано Големия, преди Готи да му види сметката. Върви една приказка, че именно той е трябвало да кара колата на Пол Кастелано, тоест и той да си отиде, ама Кастелано му възложил някаква друга поръчка, та така отървал кожата. След случая се покри и се появи отново едва след като Готи и Сами Гравано влязоха в затвора. Сега си има уж законен бизнес и е поел нещата от точката, в която ги е оставил Сами.