Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Нямам отговор, но ето ти още едно съвпадение.

Сара помълча известно време.

— Стоун, искаш ли да заминем утре заедно за Англия? С откриването на изложбата ми довечера ангажиментите ми към галерията на Едгар приключват и нищо повече не ме задържа тук. Съгласен ли си?

— Не ми харесва перспективата да се покрия и да оставя цялата тази каша на Дино.

— За каква каша говориш? Напоследък нищо не е станало. Вземи си почивка.

Стоун се замисли върху думите й.

— Отвори жабката, вътре има бележник с адреси.

Сара извади бележника. — Така, намери телефона на бюрото на „Американ експрес платинум“, обади им се и резервирай два билета първа класа за Лондон, за утре сутрин.

Тя веднага грабна телефона и възкликна:

— Ще го направя, и още как!

Стоун усети невероятно облекчение, сякаш тежък товар падна от гърба му. Права е, той трябва да се махне оттук. Паркира в гараж по Бродуей и двамата влязоха в близкия магазин за мебели „АВС“. За два часа се снабдиха с легло, чаршафи и кърпи, с диван, две кресла, няколко килима и лампи, с маса за хранене и други неща. Стоун поръча покупките да бъдат натоварени за пренасяне в Кънектикът и остави на шофьора телефона на Клем в офиса за недвижими имоти, откъдето да вземе ключа за къщата. След това се прехвърлиха в магазин за домашни потреби, където накупиха тенджери, тигани, сребърни прибори за хранене, кафеварка, чинии, чаши и всичко друго, каквото им дойде наум.

Като се връщаха при паркираната си кола, Стоун забеляза до отсрещния тротоар един черен пикап. Не беше този, който бе видял пред дома си.

— Май те хваща микробусна треска, а? — попита го Спра, след като потеглиха.

— Все пак не ми се привиждат, нали?

— Недей да ги вземаш много на сериозно. Такива черни пикали има под път и над път.

— Права си — съгласи се Стоун, пое си дълбоко въздух и издиша шумно. — Утре ще се махнем от този град, а като се върнем, в Кънектикът ще ни чака къщата и подреждането на мебелите. Ще се обадя на Бил Егърс да ми изпрати в Англия документите по сделката. Къде ще отседнем там?

— Може би в къщата на родителите ми в провинцията, в Хемпшир, но те притежават и къща в Лондон. Ще им се обадя след като пристигнем, чак тогава ще знаем със сигурност къде ще отседнем и на кой адрес да ни изпратят документите.

Стоун караше към къщи изпълнен с радостната мисъл за предстоящото му първо пътуване извън страната, по погледът му неизменно отскачаше към огледалото за обратно виждане.

Приготвяха се да тръгват за откриването на изложбата.

— Следобед говорих с майка по телефона — каза Сара. — Предлага ми да се настаним в къщата в провинцията. Струва ми се най-доброто решение, какво ще кажеш? Ще се отпуснем на спокойствие, ще се отдадем на ветроходство.

— Звучи много приятно — промърмори Стоун, докато наместваше черната папийонка, и облече фрака. — Какво ветроходство?

— Къщата ни е разположена на провлака Солент, между остров Уайт и английския бряг. Съвсем наблизо, в устието на реката Боальо, татко държи яхта с платна. Плавал ли си с платноходка?

— Веднъж като дете, когато гостувах при родителите на мой приятел. Опитвал съм и в Карибско море, но наскоро не ми се е случвало често.

— Ще бъде чудесно, Стоун — измърка тя и се обърна с гръб към него, за да закопчае ципа на роклята й. — От три години не съм си ходила вкъщи, а толкова обичам Хемпшир. Морето ме кара да се чувствам на върха на щастието.

— И аз чакам с нетърпение да го зърна.

— Как изглеждам? — Сара се завъртя и се огледа критично.

— Невероятно си красива — отвърна Стоун. — И роклята ти е чудесна.

— И вие, сър, изглеждате като принц — усмихна се тя и оправи папийонката му. — Знаеш ли, че те виждам за първи път с фрак?

— Преди да заминеш за Италия аз нямах фрак.

— Трябва винаги да се обличаш така, ставаш още похубав.

Стоун я хвана подръка и я поведе надолу по стълбите.

— Тази вечер няма да карам аз.

— Да не си наел шофьор?

— Нещо подобно. Помолих един бивш полицай, Боб Бърман, който от време на време ми помага с разследвания.

— Предполагам, че ще е въоръжен — каза тя с леко отвращение.

— Така трябва, според мен.

— И какви други мерки си взел?

— Андерсън и Кели ще бъдат в кола на улицата. Боб ще пази задния вход, откъдето ние ще влезем в галерията, а Дино ще ни придружава вътре.

— Всичко това ми се струва излишно, Стоун.

— След тази вечер няма да ти се налага да мислиш повече за това.