Стюарт Вудс - Подозренията убиват

Сирените на наближаващите полицейски коли виеха все по-оглушително.

Дино извади от джоба си носна кърпа и я притисна към тила на Стоун.

— Ранен си приятелю, дръж така кърпата.

— Нищо ми няма, Дино. Моля те, намери Сара и я заведи в колата ми, сега там е най-сигурно.

— Добре, само не излизай на улицата, не е изключено някой да стреля по теб.

С притиснатата към тила си кърпа Стоун се огледа да оцени пораженията. На пръв поглед изглеждаха учудващо незначителни. Повечето от картините си стояха по местата, само няколко от тях бяха зле пострадали. Загледа се отново в зеещия отвор на мястото на витрината си даде сметка за нещо, което бе убягнало от вниманието му преди — стъклената витрина не покриваше цялата Фасада, а бе вградена в широка близо метър иззидана рамка. Така ударната вълна от експлозията беше натрошила стъклото, но тази иззидана рамка бе непокътната.

Стоун пренебрегна предупреждението на Дино и излезе навън през предния вход. Взривът бе отворил широко вратата, без да избие стъклото. Излизайки навън, Стоун се наведе и вдигна едно от парчетата от витрината. Опипа краищата му и забеляза, че не бяха остри и режещи. Остана озадачен от това си откритие.

Към него притича Анди Андерсън.

— Как си, Стоун?

— Май ми няма нищо — отвърна. — Видя ли какво се случи?

— След като повикахме сапьорите, преместихме колата си нагоре към пресечката, за да не им пречим. Тъкмо се готвехме да се върнем и да спрем потока от коли, бомбата експлодира. По това време светофарът на Медисън авеню светеше червена светлина, така че в момента на експлозията пред галерията нямаше минаващи автомобили; пострадаха само паркиралите преди това. Навън не видяхме някой да е ранен. Какво стана вътре?

— Иди при задния вход и виж дали няма ранени. Като пристигнат линейките, насочи ги натам.

— Ясно.

— Кели къде е?

— Не зная, изгубих го.

Стоун огледа улицата. Освен няколко потрошени витрини и останали без стъкла паркирани автомобили, не видя други поражения. Обърна се и се върна в опразнената галерия. Пресече я до вътрешната зала, към задния вход и излезе на улицата. Дино прегръщаше ридаещата Сара. Подобни двойки имаше доста, но Стоун не видя сериозно пострадали. Дино го забеляза и му махна с ръка.

Стоун хвана Сара за ръцете и я огледа:

— Ранена ли си някъде?

Тя изглежда беше възвърнала самообладанието си.

— Мисля, че не съм — отговори.

— Виждам драскотини по краката ти — каза Дино. — Ела, ще те закараме в болницата.

Боб Бърмън притича към тях.

— Има ли ранени? Експлозията беше страхотна.

— Нищо сериозно — отвърна Дино. — Закарай Стоун и Сара в спешното отделение на болница „Ленъкс“.

— Да вземем ли с нас и някой друг? — попита Стоун.

— Мисля, че ти си най-зле пострадал. Нали беше най-близо до експлозията, закриваше Сара — каза Дино. — Ти ли дръпна завесите?

— Да, май че бях аз.

— Това според мен е изиграло важна роля, завесите са поели и по-голямата част от натрошената витрина. Така си спасил живота на доста хора, включително и своя, хайде в колата.

Двигателят вече работеше. Бърмън ги изчака да седнат, пусна мигащия сигнал и направи обратен завой по Пето авеню.

— Чакай — усети се, — тръгнах в грешната посока.

Промъкна се между насрещното движение, зави обратно към центъра и след две пресечки пое на изток.

— Страхотна маневра направи, Боб — похвали го Стоун, — иначе нямаше да можеш да пресечеш Медисън авеню. Заради експлозията движението е блокирано поне на петдесет пресечки оттук.

Сара беше спряла да хлипа, седеше вцепенена и безмълвна, стиснала здраво ръката на Стоун.

— Сигурна ли си, че ти няма нищо? — попита Стоун.

— Добре съм — отговори с отпаднал глас.

В болницата „Ленъкс“ съблякоха фрака и ризата на Стоун и го поставиха по очи върху носилка на колела.

Приложиха му местна упойка и се заеха да извличат забилите се в тила и гърба му стъкълца.

— Не сте пострадали сериозно, господине — каза му млад санитар. — Имахме и други хора с подобни наранявания. Какво се е случило?

— Бомба — лаконично отвърна Стоун. Някой беше започнал да бръсне косата от черепа му, той докосна тила си с ръка.

— Спокойно, хубавецо — успокои го една сестра. — Няма да ти обръснем повече коса, отколкото е необходимо. Пак ще изглеждаш прекрасно.

— Главата ме боли — оплака се Стоун. — Ще ми дадете ли аспирин?

— Ей сега, но първо да почистим тези рани. Няма да минеш без някой и друг шев.