Стюарт Вудс - Подозренията убиват

Познавали се от деца, а при новата си среща се влюбили един в друг. Татко обикалял от къща на къща, за да си търси работа. Най-сетне успял да открие малка дърводелска работилница и постепенно се утвърдил като майстор на мебели с добра репутация. Мнозина от приятелите им били с леви убеждения, по време на кризата татко всъщност става член на Комунистическата партия.

— Като се опитвам да пресметна, излиза, че сигурно не са били млади, когато си се родил ти.

— Така е, аз съм се появил малко неочаквано.

— И какво станало после с рода ти в Масачузетс?

— Предполагам, че лека-полека са се разпръснали. Татко го избягвали заради това, че е комунист, а майка ми я избягвали като жена на комунист. Доколкото зная, и от двата рода само една леля на майка ми продължила да поддържа връзки с тях. Тя беше така добра да ми завещае след смъртта си къщата в Търтъл бей.

— Като оставим настрана историята с комунизма — много достоен произход. Но мисля, че през 30-те години доста хора са се подлъгали да влязат в Комунистическата партия.

— Татко нито веднъж не е съжалявал за комунистическите си възгледи. Съжаляваше обаче, че партията им се оказала съвсем не това, което е очаквал. — Присви очи и попита: — Защо ли имам чувството, че ме разпитват, сякаш кандидатствам за някакъв пост?

— Може и така да е, но не става дума за пост, както си мислиш. Аз съм католичка, а баща ми е много набожен. Затова ми е позволено да имам само един съпруг.

— Не зная защо, но ми е трудно да си те представя със съпруг.

— И моят съпруг не можа да го направи, при това се отказа съвсем скоро след сватбата ни.

— Та, за какво беше интервюто с мен?

— Все още не съм решила — отвърна тя. — А ти защо не ме попита нищо за семейството ми?

— Нали ти казах, че съм ясновидец. Вече зная всичко, което ми е нужно.

— Когато си с италианка, не си прави шеги с тези неща. Ние ги приемаме много сериозно.

— Винаги ще зная за теб повече, отколкото ще ти се иска — каза Стоун с надеждата тя да повярва в тази лъжа. Стори му се, че в очите й проблесна боязън.

— Мислиш ли — промърмори тя.

Бяха свършили с първото ястие и преминаха към агнешкото печено. Стоун дегустира червеното вино и сипа в чашите.

— Не е италианско — произнесе тя веднага.

— Калифорнийско вино е, може да е правено от италианци. Нарича се „Фарниенте“. — „Долче фарниенте“ — каза тя. — Сладко безделие. — Отпи от чашата. — Чудесно е, но не е италианско.

— Нима всичко трябва да бъде италианско?

— Не всичко, но татко смята Италия за най-важната страна в света, макар ние да живеем тук вече четири поколения. Склонен е да възприема всичко неиталианско за лековато и незначително.

— И ти ли усещаш нещата по същия начин?

— Аз съм повече американка от него, но разбирам чувствата му.

— Как се отнася баща ти към това, че нямам нищо италианско?

— Ти не си храна, вино, предмет на изкуството или постройка.

— Но не съм и католик.

— Това не го вълнува толкова. По някакъв странен начин той приема, че разводът ми не би защитил семейството ни.

— Ако си вдовица, ще получиш свободата си, не е ли така?

На устните й заигра тънка усмивка.

— Умен си. Баща ми просто не желае да съм свободна, за да се омъжа повторно — това е единствената причина, поради която бившият ми съпруг все още е жив.

— Разбирам.

— Защо се обади по телефона днес?

— Баща ти ми даде този номер. Каза да позвъня, когато ми трябва помощ.

— А сега трябва ли ти?

— Да.

— Дино знае ли?

— Дино хич и не ще да знае.

— Снощните събития ли те накараха да се обадиш?

— Да.

— И къде е сега красивата художничка?

— Върна се в родната Англия. Няма да се връща тук.

— Тъжен ли си?

— По-малко тъжен, отколкото бях сутринта.

— Каква помощ искаш от баща ми?

— Известно ли ти е, че Мителдорфер изчезна?

Тя кимна.

— Татко ми разказа всичко, каквото знаеше.

— Дино имаше малка разправия с капитана на надзирателите в затвора и поради тази причина на мен не ми казват нищо, което би ми помогнало да го открием. Мителдорфер е управлявал финансите на капитана и на началника на затвора. Поради това те са благоразположени към него, меко казано.

— Значи искаш информация от затвора?

— Да. Все има някой затворник, който е бил близък с Мителдорфер. Та той е прекарал там дванадесет години! Един-двама биха могли да имат някаква представа за плановете му на свобода.

— Това може да се проучи — каза тя. — Ще ни отнеме няколко дни, да кажем една седмица. Мислиш ли, че ще останеш жив толкова време?