Стюарт Вудс - Подозренията убиват

Донесоха им поръчаните ястия и двамата започнаха да се хранят, потънали в размисли.

— Е, кажи нещо за новата си кола — обади се след известно време.

Стоун му описа как си я е купил.

Приятелят му се засмя.

— Досега не съм те виждал със собствена кола, сега първица купуваш такава.

Стоун сви рамене.

— Сара ми поръча да купя нещо хубаво.

— Блиндирана, та пращи, а?

— Само леко блиндирана. Както и да е, не си ли съгласен, че точно сега му е времето да имам блиндирана кола?

— Тук си прав — съгласи се Дино.

Стоун остави приборите на масата.

— Ходил ли си в жилището на Елоиз Енцберг?

— Не. Ходиха детективите, заети със случая; казват, че няма нищо особено, всичко отговаря на предварителните очаквания.

— Хайде да идем да му хвърлим едно око — предложи Стоун.

— Ключът е у мен — каза Дино и даде знак на келнерра.

Къщата беше една от поредицата еднакви постройки в Ист Ейтис, близо до Йорк авеню, в така наречения Джърмантаун. Елоиз Енцберг беше живяла в задния апартамент на втория етаж. Дино отлепи полицейската лента и двамата влязоха вътре.

Стоун се огледа. Обзавеждането изглеждаше доста семпло — стабилни немски мебели, от които лъхаше поизтъркана елегантност. Отиде до малкото бюро във всекидневната и започна да отваря едно по едно чекмеджетата.

— Намерих чековата й книжка — каза, като я извади върху бюрото. Прелисти кочана от контролни отрязъци и не намери нищо необичайно; само чекове за сметки, храна, напитки и ремонти. — Няма нищо — промърмори. Огледа и по-старите документи. — Изглежда е имала само една кредитна карта, в която няма и петстотин долара.

Дино преглеждаше чекмеджетата в спалнята.

— Всичко е идеално подредено, няма нищо тайнствено.

Стоун го последва в спалнята и отвори дрешника.

— Куфарите й са си тук — каза. — Не изглежда да се е приготвяла да отпътува. — Гардеробът беше пълен с дрехи, повечето евтини и безвкусни.

— Няма много семейни снимки — замислено произнесе Дино, посочвайки към тоалетката, украсена само с две фотографии. Едната беше старинна фотография на тридесетгодишна жена, облечена в строг черен тоалет.

На другата се виждаше същата жена с бебенце, облечено в дантелена рокля за кръщене. — Предполагам, че бебето е госпожица Енцберг, а жената е майка й.

Стоун кимна утвърдително.

— Сред дрехите и обувките няма нищо особено — каза. — Някакви бижута?

Дино извади от гардероба кутия с мека подплата.

— Ето ги. Няма нищо скъпо — добави, след като отвори кутията, — имат вид на европейски.

— Сигурно са на майка й. Открихте ли някакви близки роднини?

— Един племенник — отговори Дино, — живее в Джърси. Намерихме техни писма. Той пристигна тази сутрин; не е знаел нищо за нея, не са се срещали през последните месеци.

— Да огледаме кухнята — предложи Стоун. Кухнята беше добре оборудвана с тенджери, тигани, ножове и прибори. — Изглежда е била добра готвачка — каза Стоун. После се наведе и отвори вратичката на едно от шкафчетата. Оттам се изсипаха на пода няколко прилежно сгънати найлонови торбички. — Я виж това — възкликна той и вдигна торбичките върху кухненския плот. — „Шанел“, „Сакс“, „Бергсдорф“, „Ферагамо“ … Не ти ли се струва, че хич не пасват на нейния стил на живот?

— Вярно — съгласи се Дино. — Сред талоните на чековата книжка и разписките за кредитните плащания имаше ли данни за покупки от тези магазини?

— Не.

— Значи трябва да ги е плащала в брой.

— Или пък е плащал някой друг.

— Мителдорфер? Откъде такива пари у един затворник от „Синг Синг“?

— Добър въпрос. Къде е работил преди Мителдорфер? Спомняш ли си?

— При „Гинзбърг и О’Съливан“, счетоводна фирма с адрес на Четиридесет и седма улица, Уест — каза Дино след като прелисти бележника си.

— Дай да се чуем с тях.

Дино отново прелисти бележника си, след това седна до телефона.

— Здравейте, дали бих могъл да говоря с господин Гинзбърг? Така ли? А с господин О’Съливан? Да, разбирам. Интересувам се за един човек, който е работил във фирмата преди повече от дванадесет години. Дали имате служител, който е бил и тогава на работа при вас? Разбирам. Аз съм лейтенант Бакети от градското управление на полицията в Ню Йорк. Бихте ли ми дали неговия домашен адрес и телефонен номер? — Записа ги в бележника си и затвори телефона. — Първоначалният собственик преди години е продал дела си и се е оттеглил от бизнеса. О’Съливан е жив и здрав, живее в Ист Севънтис. Хайде да го посетим.