Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Не, разбира се — с усмивка отговори О’Съливан. — Това е невъзможно. Хърби никога не би могъл да напрани това. — Лицето му придоби замислен израз. — Разбира се, така си казахме всички и когато Хърби уби жена си.

Точно в 9.00 часа Хауърд Мензиес излезе от входа на жилищния блок. Носеше най-строгия си костюм и несъзнателно попипваше неотдавна оформената си брада ала Ван Дайк.

Портиерът го поздрави радушно:

— Как се чувствате днес, господин Мензиес?

— Много добре, Джеф, благодаря. За жалост обаче съпругата ми, докато гостувала на един приятел вчера, се е почувствала зле и остана там. Сега тъкмо отивам при нея.

— Надявам се да се оправи — каза Джеф. — Искате ли да повикам такси?

— Благодаря, мисля да походя пеша — отвърна Мензиес. — А, впрочем, преди обяд един човек ще докара някои неща и трябва ги монтира. Ще ви помоля да го пуснете в апартамента.

— Разбира се, господине.

Разходи се с бавна крачка до Пето авеню и там сви към Сентрал парк. На Петдесет и девета улица влезе в хотел „Плаза“, зае маса до витрината в салона „Едуард“ и си поръча обилна закуска. След като се подкрепи добре, пресече булеварда и влезе точно когато отваряха комплекса за мъжка мода „Бергдорф Гудман“. Пътьом огледа с възхищение красивите нови магазини, които не съществуваха по време на последното му пребиваване в града. В „Чарвет“ си купи дузина ризи и вратовръзки, остави по една при себе си, а другите поръча да му бъдат доставени вкъщи. Изкачи се с асансьора на горния етаж и след като обиколи бутиците, влезе в „Оксфорд шоп“ и си купи четири костюма. Стана му приятно, че дрехите с неговия предишен размер и сега му прилягат чудесно.

Само дължината на панталоните се нуждаеше от лека промяна. Поиска да му приготвят за носене единия от костюмите, а докато чакаше, продължи да прави покупки. После се върна в бутика, преоблече се в пробната с новия костюм, риза и вратовръзка, обу новите обувки и помоли да изхвърлят старите му дрехи. Купи си и нова шапка, а на излизане един старинен бастун от ебонитово дърво грабна окото му.

С бастуна в ръка пресече обратно Пето авеню и с вид на човек, който е на ти с булеварда и заведенията, бавно закрачи на запад по Петдесет и седма улица. След като стигна до намерения в Интернет адрес, се изкачи с асансьора до най-горния етаж и влезе в стандартно уютна приемна. Представи се на рецепцията, заведоха го в друго помещение и го настаниха на бръснарски стол.

Два часа по-късно излезе с присадено малко островче коса, което не се различаваше от побелялата му собствена коса и умело подчертаваше голямото му чело.

Така дооформил новия си външен вид, намери едно фото, откъдето излезе с две снимки за нов паспорт.

Накрая посети и специализиран офис за бързо издаване на визи и паспорти, където остави снимките, попълнените формуляри, документите за смяна на името и заплати за услугата. Обещаха му новия паспорт за следващия ден.

Върна се обратно до Пето авеню, слезе към центъра и влезе в един магазин на „Картие“. След много внимателен оглед на предлаганата стока си купи златен ръчен часовник „Танк франсез“ с подходяща верижка. После продължи приятната разходка по Парк авеню, съчетана с пазаруване — нови куфари от „Т. Антъни“, пижами от „Сулка“, сапуни и тоалетни принадлежности от „Касуел-Маси“ на „Лексингтън“, а в „Демпси и Карол“ си поръча канцеларски материали и визитни картички.

Магазинът на „Мерцедес-Бенц“ на Парк авеню стана апотеоз на обиколката му. Загледа се във въртящия се на платформата сребрист седан S600.

Продавачът мерна крадешком фините дрехи на клиента и предложи услугите си:

— Мога ли да ви помогна, господине?

— Според мен — посочи Мензиес с бастуна си към колата — тази е с двигател V-12, нали?

— Точно така, господине. Всъщност, това е най-добрият автомобил в света.

— И колко струва?

Продавачът назова цената и добави:

— Освен това се начисляват таксите за оборот, за обем иа двигателя и за луксозна стока.

— Купувам го — каза Мензиес.

Продавачът за малко да спре да диша. Втора поред зашеметяваща продажба за седмицата: коледната му премия набъбваше като гъба след дъжд.

— Господине, заповядайте да подготвим документите и регистрацията на автомобила.

Мензиес седна до бюрото, отговори на въпросите на продавача и подписа чек с исканата сума.

На връщане към апартамента си на Парк авеню си позволи да се отдаде на възхищението от свободата и богатството. Несъмнено преди много години той не бе планирал да извърши действието, което го бе изпратило в затвора например, в онзи съдбовен ден беше изгубил контрол върху действията си. Сегашното си положение обаче беше планирал в продължение на цели дванадесет години. По-малко от месец време му беше достатъчно, за да демонстрира способностите си в затвора. Две години му стигнаха да спечели малко по-голяма свобода на движение като доверен и лоялен затворник. Повече време му отне да спечели финансовото доверие на капитан Варковски, на началника на затвора и на неколцина от администрацията. Всъщност бе спечелил доверието им чрез съвети как да излязат от полето на борсовите игри малко преди неуспеха на Рейгън през 1987 г. С този удар и с операциите на борсата за ценни метали през 90те години увеличи десетократно своя капитал, както и парите на новите си клиенти. Преди седем години бе сменил името си по законен път, с помощта на Елоиз Ензберг. А в момента, когато губернаторът, по предложение на благодарния началник и на членовете на надзорния съвет, постанови безусловното му освобождаване от затвора, вече нямаше по-известен човек от Мителдорфер в „Синг Синг“.