Стюарт Вудс - Подозренията убиват

Малко преди да стигне до жилищния си блок си даде сметка, че бе позволил вдъхновението да заслепи разума му. Недопустимо бе да остави портиерът на блока да го види облечен с нови дрехи в момент, когато жена му е заболяла тежко. Затова изчака зад ъгъла, докато Джеф отиде половин пресечка нагоре по Парк авеню за такси, промъкна се в сградата крадешком и забърза към апартамента си. В негово отсъствие бяха доставили и монтирали компютъра и рафтове с папки и записки. Прегледа ги внимателно, извади всички, в които фигурираше името Мителдорфер, накъса ги на малки парченца и едва тогава ги изхвърли в торбата за боклук. После включи компютъра и провери как вървят инвестициите му. Остана доволен, котировките се запазваха прилично високи.

Следобед иззвъня домофонът.

— Господин Мензиес, безпокои ви Джеф от портиерната. Един господин е докарал колата ви.

— Добре, Джеф, кажи му, че ще го чакам в гаража.

— Слушам.

Мензиес слезе с асансьора до подземния гараж, където продавачът преглеждаше как работят системите и приборите на мерцедеса. Изгаряше от желание да подкара веднага новата кола, но знаеше, че не бива да го прави преди да е получил шофьорската си книжка. Не искаше да допусне и най-дребната възможност за неспазване на закона. Благодари на продавача и се върна в апартамента си.

После се обади на Джеф.

— По-късно днес ще ми докарат едни пакети — предупреди портиера, — неща, които бях купил в началото на седмицата.

— Ясно, господине, ще ги донеса веднага щом пристигнат. Как е госпожа Мензиес?

— Опасявам се, че е получила сърдечен удар. Много съм загрижен за нея, след няколко минути тръгвам да я видя.

— Ще я спомена в молитвите си — каза Джеф.

— Добре ще направиш, Джеф — каза Мензиес с усмивка на лицето.

Дино оглеждаше внимателно и с любопит ство мерцедеса.

— Майчице, направо е страхотен!

— На външен вид се различава от Е-класовия модел само по формата на предната решетка — отвърна Стоун и отвори вратата на колата. — Е, и по затъмнените задни стъкла. Но, разбира се, под капака е съвсем друго нещо.

— Остави ме да карам аз — помоли Дино.

— Шегуваш ли се? Та ти винаги шофиращ така, сякаш току-що си откраднал автомобила. Затова да знаеш, единствената ти възможност да го управляваш е само на писта, ако си готов да си създадеш толкова главоболия.

— Направо си ужасен — ядоса се Дино и се вмъкна на мястото до шофьора. — Известно ти е това, нали?

— Знам, знам — съгласи се Стоун. — След Бруклинския мост ми казвай накъде да карам. В Бруклин не съм ходил по-далеч от кафенето „Ривър“.

— Не е далеч оттам — каза Дино. — Карай, аз ще се оглеждам за „опашка“. Нямам никакво желание да ни проследят до къщата на Бианки.

Стоун потегли.

— Очаква ни интересна вечеря — каза той. — Това ще е първата ми среща с твоя тъст.

— Късметлия си — отвърна Дино. — Той е отвратителен кучи син. Не му позволявай да ти предложи работа, защото ще те купи преди да се осъзнаеш. Той и така непрекъснато ми натяква как сме придобили апартамента си.

— На колко години е?

— Крие ги, но е някъде към седемдесет. Човек си мисли, че престъпният му живот би трябвало да се отрази и на външния му вид, но изобщо не е така. Между другото, не забравяй, че всичко, което ще се каже, се подслушва от най-малко една от службите на федералното правителство.

— Микрофони ли са му сложили?

— Едва ли, но кой да ти каже със сигурност. Страхува се от това и може да се окаже, че е единственото му наказание през целия му живот.

— Федералните сигурно ще го спипат някой ден; в крайна сметка, те залавят всички.

— Не разчитай прекалено много на това, приятелю. Неотдавна един човек от ФБР ми призна, че дори не са сигурни дали той е мафиот. Искам да кажа, че той си има напълно легален бизнес, в управлението на който никога не си е позволил и най-малкото нарушение на закона. С него съвсем спокойно може да обясни богатия си начин на живот. Поддържа делови връзки и с управата на града, и с федералното правителство, при което не помисля дори да подкупи някого. Всички възможни агенции са го проверявали под лупа и не са открили нищичко нередно. Миналата година данъчната служба направи подробна проверка на една от неговите фирми. Накрая му върнаха половин милион надвнесени данъци.

Стоун избухна в силен смях.

— Изглежда направо образцов.

— Виж сега, той е направил достатъчно легални доходи, за да си позволи да живее като флорентински принц. Има дворец във Венеция, а тя не е точно родината на мафията. Притежава къща на брега на океана във Веро бийч, Флорида, където не е стъпвал крак на мафиот. Не вярвам да е ходил дори веднъж и в Сицилия, откъдето идват хората му.