Стюарт Вудс - Подозренията убиват

Даниел О’Съливан се оказа прехвърлил средата на седемдесетте години здравеняк от ирландско потекло, изцяло побелял и в добра физическа форма. Покани ги в просторния и красиво подреден апартамент, предложи на гостите си питие и без да се смути от техния отказ, наля чаша за себе си.

— Не ми идват често на гости от полицията — каза, настанявайки се в едно голямо кресло. — С какво мога да ви бъда полезен?

— Господин О’Съливан — започна Дино, — помните ли Хърбърт Мителдорфер?

— Хърби ли? Че мога ли да го забравя? Та нали той, доколкото ми е известно, единствен от моите служители стана убиец.

— Бихте ли ни казали какво работеше Мителдорфер във вашата фирма?

— Разбира се. Беше главен счетоводител.

— Опишете ни характера на работата му? Занимаваше ли се с корпорации?

О’Съливан поклати отрицателно глава.

— Не, не. Ние бяхме обикновена счетоводна фирма. Работехме за изявени хора на изкуството — артисти, продуценти и сценографи. Управлявахме техните плащания, инвестирахме парите им, осигуряваме им банкови кредити и заеми, а в тежките за тях години им предоставяхме заеми…

— И какво беше участието на Мителдорфер в този бизнес?

— Вършеше от всичко по малко. Започна при нас като обикновен деловодител, но беше толкова способен и умен, че твърде бързо започна да играе активна роля в управлението на средствата на клиентите ни. Когато се случи този… злощастен инцидент, той практически управляваше фирмата. По това време ние с моя партньор се бяхме замислили да се оттеглим, надявахме се именно на него да продадем фирмата. След като го арестуваха обаче, се наложи да се откажем от намеренията си. Минаха няколко години, докато други двама наши служители се научиха да вършат работата на Хърби, така ние, в крайна сметка, можахме да им я продадем.

— Мителдорфер беше ли заможен? — обади се Стоун.

— Не той, а жена му — отвърна О’Съливан. — Тя беше от Чикаго, родителите й имаха фирма за пакетиране на месо. Не бяха фрашкани с пари, но все пак тя разполагаше с приличен капитал, който Хърби инвестира по блестящ начин. Мисля, че двамата заедно са имали около два или три милиона долара, нещо такова ми споменаваше Хърби. Адвокатите сигурно са прибрали доста от тях, но не се съмнявам, че при влизането си в затвора, той все още е имал немалко скътани пари. Освен това, разполагаха и с много хубав апартамент в долната част на Парк авеню, подарък за сватбата от нейните родители. Струва ми се, че го продадоха.

— Добре де — намеси се Стоун, — но след като е убил жена си, той едва ли е успял да наследи нейното имущество.

— О, от години беше прехвърлил всичко на свое име — каза О’Съливан. — Беше се погрижил за това.

— А спомняте ли си за друга ваша служителка, Елоиз Енцберг?

— Разбира се. Елоиз работи при нас повече от двадесет години, доста повече от Хърби. Беше офис-мениджър и аз не познавам по-организиран човек от нея. Въртеше работата всеки божи ден. Изпълняваше възможно най-добре възложените й задачи, не помня да е имало нещо, с което да не се е справила през всичките тези години. Ето какво имам предвид: казвате й примерно, че заминавате за една седмица в Лондон. За по-малко от час тя вече е направила резервациите за хотел и ресторант, ангажирала е кола под наем и шофьор, който да ви посрещне на аерогарата. В хотела откривате, че ви е запазен обичайният апартамент, който е зареден с допълнителни пешкири и с бутилка бяло вино.

— Имате ли представа какви са били отношенията между Мителдорфер и Елоиз Енцберг? — попита Стоун.

— Ами — каза с усмивка на уста О’Съливан, — тя се държеше много мило с него, наистина много мило. Така и не можа да повярва на обвинението, че е убил съпругата си. Ходеше на всички съдебни заседания, после му носеше разни неща в затвора — плодове, книги… Трябва да знаете, че жените харесваха Хърби. Той не беше голям красавец, но се обличаше добре, беше обаятелен и остроумен, никога не забравяше рождените дни на жените. Съпругата му беше много красива. Останах изумен, че я уби; впрочем всички ние останахме изумени.

— Преди няколко дена Мителдорфер е пуснат от затвора — каза Дино, — а тази сутрин са намерили трупа на Елоиз Енцберг в Ист Ривър. С прерязано гърло.

О’Съливан помръкна.

— Много съжалявам. Беше изключително мила жена.

Помисли малко и продължи: — Та значи Хърби е на свобода? Смятате, ли че може да има някаква връзка със смъртта й?

— А вие, господин О’Съливан, смятате ли, че Хърбьрт Мителдорфер би могъл да убие Елоиз Енцберг?