Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Точно така ми казаха и на мен — отвърна тя, — но ще трябва да почакаме няколко месеца, докато се уверим сами.

Мензиес улови ръцете й.

— Мила моя, направо не намирам думи, за да изкажа колко съм ти благодарен за красиво обзаведения апартамент. Имам чувството, че винаги сме живели тук с теб. — И я целуна нежно.

— За мен беше истинско удоволствие да направя това за теб — каза с усмивка госпожа Мензиес. — Изпълних и всички останали твои заръки. Искаш ли да пийнем по нещо и да си поговорим?

— Чудесна идея — откликна Мензиес. — Може ли за мен да бъде мартини? Толкова отдавна не съм пил мартини. — Настани се удобно на дивана във всекидневната, докато жена му се насочи към барчето с напитките. След малко донесе върху поднос две чаши мартини и сандвичи-хапки, които бе приготвила за завръщането на съпруга си. Остави мартинито си на масичката за кафе, за да вземе една голяма папка.

— Тук са документите — обясни, — всичките са в идеален ред. Това са документите за придобитата собственост върху апартамента, ето банковите документи и декларациите на брокерите по сделката, всичко съм подредила хронологически. Ето паспортът и подадените документи за получаване на шофьорска книжка. Имаш определен час за изпит по управление на автомобил — утре, в три следобед.

Мензиес хвърли едно око на документите и възкликна:

— Направо си чудесна! Направила си го точно както исках. А сега, мила моя, какво ще кажеш за твоите неща?

— И там направих всичко, както го искаше ти. От стария си апартамент не съм пренесла тук нищо, дори и една чаша за чай.

— Надявам се, че си оставила стария апартамент в пълен ред, нали?

— Абсолютно. В него няма нищичко ново; само старите ми вещи, които съм си наумила да даря на Армията на спасението.

— А сега, мила, кажи ми най-важното — казала ли си на някого, че се преместваш тук?

— Никой не знае.

— А да си направила нещо, с което да подскажеш на твоите приятели или на съседите, че се каниш да се преместваш?

— Изобщо не подозират.

Той я потупа по бузата и я целуна отново.

— Добро момиче! — каза и гаврътна мартинито си. — А сега, моля да ме извиниш, но имам да свърша малко работа в кабинета.

— Тъкмо ще приготвя нещо за вечеря — съгласи се тя.

— О, недей. Запазил съм маса в един много добър ресторант. Искам да те изненадам. Нали ще бъдеш готова към осем часа?

— Разбира се! Направо нямам търпение. Хайде, върви да си свършиш работата, а аз ще гледам сериала по телевизията, следя го редовно.

— Чудесно. — Мензиес събра документите и се оттегли в приятния си кабинет, където бяха подредени събираните години наред книги. Затвори вратата, постави документите на бюрото, седна зад него и набра един телефонен номер. — Тук съм — каза на мъжа, който се обади отсреща. — Да, всичко е наред. Бъди долу след… — хвърли поглед върху часовника си — точно след 45 минути. — После се зае подробно да изучава всичките документи.

Всичко беше точно. Погледна копието от финансовия отчет за последните седем години. Плащанията по всички сметки бяха направени своевременно. Прочете и отчета за борсовите операции, независимо че го знаеше наизуст до най-малката подробност. Сметката му към края на миналия месец възлизаше на петнадесет милиона и нещо, а и след тази дата акциите се бяха повишавали. При мисълта за натрупаното състояние буквално го заля задоволство.

Върху бюрото лежеше днешният „Уолстрийт джърнъл“. Мензиес го сгъна и потърси в едно чекмедже плик.

Намери го точно там, където я бе помолил да сложи пликовете, и си каза наум: „Тя е наистина прекрасен организатор.“ Постави вестника в плика, затвори го и го залепи, след това написа За г-н Смит и адрес. Погледна колко е часът и се върна във всекидневната.

— Скъпа — каза, — искам да те помоля да свършиш още нещо, ако не възразяваш.

— Не, Хърби — отговори тя, — нямам нищо против.

— Ей! — възкликна той и вдигна предупредително пръст.

— О, да, извинявам се, Хауърд.

— Ха така, недей да забравяш. Хайде ела, докато слизаме, ще ти обясня за какво става дума. — Излязоха от апартамента и се качиха в асансьора. — Вземи този плик.

Тя пое плика и прочете За г-н Смит.

— Така, написал съм и адреса, в Лонг Айлънд Сити.

Поръчал съм ти кола и шофьор. Искам от теб да занесеш плика на този господин и да му го оставиш срещу разписка. Срещу разписка — това е особено важно.

— Каква разписка? — попита тя.

— Нека напише: „Получих плик с документи от г-н Мензиес“, и да го подпише с пълното си име — Франклин П.Смит.