Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Да не дава Господ! — отвърна Стоун.

— Трябва да се поогледам за мебели и завеси.

— Слушай, Сара — каза Стоун, — все още трябва да внимаваме.

— Парите ли имаш предвид?

— Твоята безопасност.

— Защо? Нали заподозреният престъпник е потънал вдън земя?

— Да, но не знаем точно къде. Засега, че дори и за по-дълго време, не казвай никому за тази къща.

— На мен пък ми се ще да разтръбя на всички.

— Недей, изчакай да отмине опасността. А сега за обзавеждането — мисля да купим в града легло и някои други най-необходими неща. Наблизо има доста магазини й антиквариати.

— Приятно ми е да го чуя.

— И още нещо.

— Какво?

— Притеснен съм за изложбата ти. Давам си сметка, че е много важна за теб, но какво ще кажеш да я отложиш или да се откажеш от нея?

— Да не си луд? Бергман вече е разпратил поне хиляда покани.

— Вчера минах с колата покрай галерията. На много открито място е, особено откъм Медисън авеню. Щях да се чувствам много по-спокоен, ако се намираше на коя по-закътана улица.

— Разбери ме добре, Стоун — унищожително го изгледа тя. — Няма да се съобразявам с някакъв си маниак който е решил да ни преследва. Виж какво ще ти кажа: живяла съм в Лондон по времето на най-многобройните бомбени атентати на ИРА. Веднъж вечеряхме с родителите ми в малък ресторант в Челси и съвсем наблизо избухна взрив, поставен в паркирана лека кола. Ние, естествено, се хвърлихме по очи на пода, но след като пушилката от експлозията се разсея, татко си поръча чаша кафе — вместо отнесената от взрива — и си го допи спокойно. „Никога, никога да не позволяваш на хора като тези да променят битието ти“, така ми каза татко.

Оттогава насетне съм се придържала и ще се придържам към това. И сега нямаше да напусна апартамента на моите приятели, ако не бях толкова нетърпелива да се окажа в едно легло с теб.

— Е, това си е направо страхотна причина — каза Стоун.

— Нека ти е ясно — няма да се откажа от изложбата си.

— Разбирам. Но все пак се надявам, че и на теб ти е ясно — ще трябва да направя всичко по силите си, за да сведа до минимум рисковете покрай изложбата ти.

— С удоволствие ще те запозная с Бергман, пък вие се разбирайте за другото.

— Ще се радвам да се срещна с него.

Пристигнаха в хотела и се качиха в апартамента си, за да се приготвят за вечеря.

— Днес беше един чудесен ден — каза Сара, докато пълнеше ваната.

— Има и по-лоши неща от това да ходиш на оглед с агент на недвижими имоти, който си разбира от работата.

Тя влезе във водата.

— Идваш ли при мен?

— И още как! — Веднага прекрачи ръба на ваната.

Мисълта за галерията на Бергман обаче не излизаше от главата му.

Таксито докара господин и госпожа Мензиес до жилищния блок на Парк авеню.

За първи път се прибираха заедно в апартамента си. Госпожа Мензиес беше привлекателна жена, скоро прехвърлила петдесетте години, с костюм от „Шанел“ и грижливо фризирана леко посребрена коса.

Господин Мензиес изглеждаше две-три години по-възрастен от съпругата си, носеше качествен, но малко демодиран костюм.

— Да знаеш колко съм нервна — въздъхна госпожа Мензиес. — Надявам се да ти хареса.

— Успокой се, мила — потупа я по ръката господин Мензиес. — Изцяло се доверявам на вкуса ти.

Портиерът посрещна радушно госпожа Мензиес.

— О, Джеф — каза тя, — да ти представя господин Мензиес. Той беше в чужбина, когато купих апартамента, — и днес идва за първи път тук.

— Приятно ми е, господин Мензиес — ръкува се Джеф.

— Сигурен съм, че ще ви хареса.

— Аз също, Джеф — отвърна усмихнат господин Мензиес.

— Кажете, ако има с какво да ви помогна — предложи услугите си Джеф.

— Скъпи — почти шепнешком каза госпожа Мензиес на съпруга си, — Джеф много ми помогна при пренасянето.

— Много благодаря, че си помогнал на жена ми, Джеф — топло изрече господин Мензиес и мушна в ръката на портиера стодоларова банкнота.

Изкачиха се на четвъртия етаж и излязоха от кабината на асансьора. Госпожа Мензиес подаде ключа на съпруга си и го помоли притеснено:

— Ти отключи.

— Разбира се, скъпа. — Мензиес отключи, отвори широко вратата и пропусна съпругата си да влезе. Още от пръв поглед остана поразен колко топлина, уют и красота бе вложила тя в обзавеждането и украсяването на апартамента. Следваше я от стая в стая и одобряваше нейния избор, а от време на време съзираше и по някоя картина или мебел, които бе избирал сам преди години.

Шест стайният апартамент бе идеален за бездетни съпрузи на средна възраст. От прозорците се откриваше гледка към парка и надолу по Парк авеню. — Сигурно ще е много красиво по Коледа — каза той, — с тези дървета по дължината на целия булевард.