Том Клэнси - Под обсада

Полковник Брет Огъст обичаше Куонтико и най-вече Ъпшър. През половината време там обучаваше хората от своя отряд за бързо реагиране, през другата половина четеше лекции по военна история, стратегия и теория. Обичаше и да подлага хората си на ожесточени спортни състезания, които според него каляваха не само тялото, но и духа. Подходът му беше интересен — Огъст налагаше на победителите допълнителни дежурства по изхвърляне на боклука, по кухня и тоалетна. И въпреки това никой не бе правил и опит да загуби на баскетбол, на американски футбол и дори на гоненица на конче с децата в басейна в събота и неделя. Огъст не помнеше да е виждал редници да вършат с такова удоволствие тежките делнични задачи. Лиз Гордън дори смяташе да напише статия по въпроса, която да озаглави „Мазохизмът на победата“.

Сега обаче Огъст изживяваше труден период. След като се върна от бойната задача в Испания, отрядът за бързо реагиране се лиши от някои от най-добрите си хора, издигнати или преместени в други части. Огъст го понесе много тежко, но след като се поокопити, се запретна да обучава четиримата новоназначени. Тъкмо усъвършенстваха нощния си мерник със сто и пет милиметровите гаубици, когато генерал Роджърс се обади, за да нареди отрядът да бъде поставен в бойна готовност. Огъст смяташе да даде на новобранците повечко време, за да се сработят със старите бойци, но това сега нямаше значение. Остана доволен, че и новаците са готови да влязат, ако се наложи, в битка. Младши лейтенантите от морската пехота Джон Френдли и Джуди Куин бяха чудесно обучени, а редниците първи клас Тим Лукас и Моу Лонгуд бяха съответно новият им свързочник и специалист по ръкопашен бой. Между старите и новите бойци в отряда цареше дух на надпревара, но това бе само добре дошло. Станеше ли напечено, всички прегради щяха да паднат и хората в отряда щяха да заработят в пълна съгласуваност, като един. Новаците, на които не им липсваха умения, щяха да се впишат добре сред ветераните в отряда сержант Чик Грей, капрал Пат Премънтайн, детето гений на пехотната тактика редник първи клас Сондра Девон, едрият като канара редник Уолтър Пъпшоу, редник Джейсън Скот и редник Терънс Нюмайър.

Да вдигне под тревога отряда означаваше полковник Огъст да раздаде оръжието и да чака заедно с бойците си нареждане дали се налага да направят следващата стъпка. В чакалнята до вратата имаше металносиво бюро, на което денонощно дежуреше сержант, твърди дървени столове, наредени като в американска класна стая, във формата на буквата П — шефовете се опасяваха да не би някой да заспи — стара черна дъска и компютър на масата пред нея. В случай че повикаха отряда, на близката писта чакаше петнайсетместен военен вертолет модел „Бел Лонгрейнджър 205 А-1“, който за половин час щеше да ги откара в базата на военновъздушните сили „Андрюс“. Оттам групата щеше да замине със самолет „С-130“, който щеше да кацне на терминала на морската пехота на нюйоркското летище „Лагуардия“. Роджърс бе обяснил, че евентуалната цел на отряда за бързо реагиране е сградата на Организацията на обединените нации. Тази марка самолети можеше да кацне и на къса писта и макар че на „Лагуардия“ рядко спираха военни самолети, това бе летището, разположено най-близо до ООН.

Ако имаше нещо, което снажният полковник с продълговато лице мразеше, то това беше чакането. Ненавиждаше го още от Виетнам, защото, налагаше ли му се да чака, го обземаше чувството, че не владее положението. По време на войната във Виетнам го бяха пленили и в лагера той не правеше друго, освен да чака поредния среднощен разпит, поредния бой, смъртта на поредния американски войник, с когото се е бил рамо до рамо. Беше принуден да чака новини, съобщени шепнешком от поредния военнопленник, докаран в лагера. Но най-страшното чакане бе, когато Огъст се беше опитал да избяга. Наложи се да се върне, защото момчето, с което беше успял да се измъкне, бе ранено и трябваше да му се окаже медицинска помощ. Огъст така и не получи друга възможност да избяга. Хората, които го бяха заловили, се бяха погрижили за това. Огъст нямаше друг избор, освен да чака дипломатите в Париж да се намотаят и най-сетне да договорят освобождаването му. Покрай всичко това не се беше научил да бъде търпелив. Беше разбрал, че чакането е за хора, които нямат друг избор. Веднъж дори бе казал на Лиз Гордън, че истинското определение на мазохизма всъщност е думата чакане .

Сградата на ООН бе разположена край река, затова полковник Огъст беше наредил на членовете на отряда за бързо реагиране да вземат и оборудването за вода. Отиваха в Манхатън, затова и бяха облечени в цивилни дрехи. Докато десетимата членове на отряда проверяваха оръжието, Огъст седна пред компютъра, за да разгледа уебстраницата на Обединените нации. Не беше влизал в сградата и искаше да добие поне някаква представа за разположението вътре. През това време по онлайн новините съобщаваха сензацията на деня за заложниците в ООН в Ню Йорк. Огъст беше изненадан не само че терористите са нападнали такава уж неутрална организация, но и че части на американските въоръжени сили са повикани на помощ.