Том Клэнси - Под обсада

— Майко мила!

— Точно така, майко мила — повтори Роджърс. — Кой ти ще тръгне да напада ООН? Организацията си е съвсем безобидна. По другата линия имаме връзка с Даръл. Според него в Нюйоркското полицейско управление са взели решение да удържат нещата и да преговарят, за да не се стига до взривоопасно положение. А ако се стигне дотам, да се опитат да го локализират.

На Худ му се стори, че са го изритали с все сила в корема. „За тях смъртта на дъщеря ми означава локализиране на положението!“

— Даръл се е свързал и с един свой познат от кабинета на генералния секретар на ООН — допълни Роджърс. — Чатерджи е насрочила среща с представители на засегнатите държави.

— И какво ще правят на тази среща? — попита Худ.

— Засега нищо. Явно не са склонни да изпълнят исканията на терористите. Още се опитват да разберат кои са тези хора. Разполагат с листа с исканията, но почеркът явно е на шведа — терористите са му диктували и той е записвал. Няма как да установят самоличността им.

— И нима смятат да седят със скръстени ръце и да чакат?

— Сега-засега — да. Дай му на ООН-то да изчаква.

Тъгата на Худ бе изместена от гняв. Идеше му да нахлуе в заседателната зала на Съвета за сигурност и собственоръчно да застреля терористите. Но все пак се сдържа и само стовари пестник върху стената.

— Пол! — повика го Роджърс.

Худ не помнеше да се е чувствал някога през живота си толкова безпомощен.

— Пол, отрядът за бързо реагиране е в бойна готовност.

Той отпусна чело върху плочките.

— Пратиш ли го тук, не само американските власти, но и светът ще те изядат с парцалите.

— Ще ти кажа само една дума — Ентебе — промълви Роджърс. — На хартия светът заклейми израелските командоси, задето са отишли в Уганда и са освободили заложниците, похитени със самолета на „Ер Франс“ от онези терористи, палестинците. Но дълбоко в себе си всеки здравомислещ човек се почувства по-горд след случилото се онази вечер. Пет пари не давам, Пол, какво си мислят за мен китайците, албанците, генералният секретар и дори американският президент. Искам децата да бъдат освободени.

Худ не знаеше какво да каже. Беше дълбоко трогнат от това, че Роджърс иска одобрението му, за да прати отряда за бързо реагиране, макар че Худ вече нямаше право да взима такива решения.

— С теб съм, Майк — рече му. — С теб съм, и Бог да ти е на помощ.

— Върни се при Шарън и се дръж — отговори Роджърс. — Обещавам ти, ще измъкна Харли оттам.

Худ му благодари, затвори телефона и го пъхна в джоба си. От думите на Майк в очите му избиха сълзи, които едвам беше сдържал още от мига, когато се бе разбрало за терористите. Продължи да стои в кабинката и да хлипа, долепил лице до студените плочки. След малко отвори вратата. Преглътна, издърпа малко от хартиените салфетки и избърса сълзите.

Странна работа! Беше казал на Шарън онова, което й се искаше да чуе — че ще спасят Харли, макар и да не бе докрай убеден в това. А когато Майк му каза същото, той му повярва безрезервно. Нима хората бяха толкова лековерни! И се хващаха за първото, което им дава поне мъничко надежда!

Избърса си носа и хвърли салфетките в тоалетната чиния. Все пак имаше разлика. Сляпата вяра беше едно, Майк Роджърс — съвсем друго. Кажеше ли той нещо, думата му на две не ставаше. Не го беше подвеждал никога досега.

Куонтико, щата Вирджиния

Събота, 21:57 ч.

В ниските постройки в селски стил на базата на морската пехота в Куонтико се помещават различни военни поделения, като се почне от командването и се стигне до обгърнатата в тайнственост военна лаборатория към главнокомандващия, която всъщност си е военен мозъчен тръст. Куонтико се смята за интелектуалното средоточие на морската пехота, където се изучават и разработват различни тактики, прилагани след това в близки до реалните бойни учения. Пак в Куонтико са разположени някои от най-добрите малокалибрени оръжия и гранатохвъргачки, там има и площадки за наземни маневри и полигони за леки бронетанкови войски, провеждат се и курсове за самозащита във въоръжените сили на Съединените щати.

Основната дейност на базата всъщност е съсредоточена в Камп Ъпшър, тренировъчен лагер на четирийсет километра северозападно от Куонтико. Там рота „Делта“, Четвърти лек бронетанков разузнавателен батальон, Четвърта дивизия на морската пехота, отрядът за бързо реагиране към Оперативния център и спомагателните части към военноморския флот усъвършенстват техниките, които са усвоили като новобранци. В Камп Ъпшър има двайсет и една сгради, побиращи петстотин души.