Том Клэнси - Под обсада

Роджърс се обърна към Хърбърт, разположил се от дясната му страна.

— Имаме ли някакви разузнавателни данни кой е извършил нападението?

Хърбърт се понаведе напред в инвалидната количка.

— Не — отвърна плешивеещият шеф на разузнаването. — Престъпниците са проникнали с камионетка. Разбрахме от видеозаписа регистрационния номер и проверихме автомобила във фирмата за коли под наем. Човекът, който е взел камионетката, някой си Илия Гафт, е представил подправени документи.

— Длъжен е да покаже и шофьорската си книжка — вметна Роджърс.

Хърбърт кимна.

— Обадихме се в Пътна полиция. Такава книжка не е издавана. Но всъщност не е кой знае каква философия да се сдобиеш и с подправена шофьорска книжка.

Роджърс също кимна.

— За приема охраната е била подсилена — продължи Хърбърт. — Сравних данните с миналата година, когато пак е имало такъв прием. Лошото е, че всички от службите за сигурност са пратени или на трите пропускателни пункта, или на площада северно от сградата на Обединените нации. Престъпниците явно са обстрелвали преградата с ракетна установка, после са прекосили двора и са нахлули в проклетата сграда. Теглили са куршума на всеки, изпречил им се на пътя, и са проникнали в заседателната зала на Съвета за сигурност.

— Не са ли се свързали, за да съобщят исканията си? — поинтересува се Роджърс.

— Засега мълчат — отвърна шефът на разузнаването. — Звъннах на Даръл в Испания. Той пък се обади на някакъв свой приятел в клона на Интерпол в Мадрид, който имал познати в охраната на ООН. Начаса се свързаха с мен. Ще ни съобщят веднага щом научат кой е бил в камионетката и какво оръжие е използвано.

— Ами самото ООН? Има ли някакво официално съобщение за случилото се? — обърна се Роджърс към Ан.

— Не — отвърна тя. — Засега говорителите на Организацията мълчат.

— Никакви изявления за печата?

Ан поклати глава.

— В Информационната служба към Организацията са си доста мудни.

— Не само там, във всички служби на ООН — вметна отвратен Хърбърт. — Човекът, с когото приятелят на Даръл от Интерпол се е свързал, е личен сътрудник на полковник Рик Мот, шеф на службата за сигурност към ООН. Та този сътрудник съобщил, че още не били събрали дори гилзите пред залата на Съвета за сигурност, камо ли да проверят за пръстови отпечатъци или произход на оръжието. И това цели трийсет и пет минути след началото на цялата тази дандания. Тепърва се канели да изгледат записите от охранителните видеокамери, а после щели да се съветват с генералния секретар.

— Дай им да се съветват, за друго не ги бива — подметна ядно Роджърс. — А други записи има ли? — попита той Ан. — Журналистите сигурно са се добрали до всички туристи по улиците, за да се докопат до запис на нападението.

— Прав си — отвърна Ан. — Ще накарам Мери да звънне тук-там, макар че вече е късно и се съмнявам да е имало много туристи.

Ан вдигна телефона и нареди на сътрудничката си да провери с какво разполагат в телевизионните канали.

— Сигурен съм — намеси се и Кофи, — че по доста улици в Ню Йорк има полицейски камери. Ще звънна на окръжния прокурор, за да проверя дали те не са се добрали до нещо.

Той бръкна във вътрешния джоб на синьото си сако и извади мъничко дигитално тефтерче.

Роджърс се беше вторачил в масата. И Ан, и Кофи заговориха по телефона. Но засега нямаше особен напредък. Трябваше да предприемат още нещо.

— Мат — рече внезапно Роджърс, — нападателите явно са имали достъп до компютрите на Пътна полиция, щом са успели да вкарат в тях подправената шофьорска книжка.

— Фасулско е — отвърна Стол.

— А има ли начин да проследим кой е проникнал в компютрите? — поинтересува се генералът.

— Не — рече едрият компютърджия. — Можеш да го засечеш само ако очакваш да се опита да проникне в мрежата. Издебваш го и проследяваш сигнала. Но и в този случай един добър хакер може да мине през мрежите в други градове. Дори да се прехвърли през един-два сателита — върви, че го гони. Пък и доколкото разбирам, на тия приятелчета им е помагал вътрешен човек.

— Така си е — съгласи се Хърбърт.

Роджърс продължи да гледа вторачено масата. Трябваше да се залови за някаква нишка, за нещо, колкото и дребно да е то. И то час по-скоро.

— От пет години организират такива приеми — поясни Хърбърт. — Няма да се учудя, ако миналата година някой се е промъкнал на тържеството, за да огледа хубаво всичко. Не е зле да хвърлим едно око на списъка на поканените и да проверим дали…