Том Клэнси - Хаос

— Разбрах — каза Хърбърт. — Да имаш нещо за връзките на тази жена? Скривалища, навици?

Лиз прехвърли документа. Той беше разделен на секции, обозначени „жизненоважни статистически данни“, „биография“ и „модус операнди“.

— Тя е самотен вълк — каза Лиз, — което на жаргона на терористите означава, че винаги работи с много малки групи. Трима или четирима, най-много. И никога не изпраща хора на мисия, без лично да вземе участие в нея.

— Днешната атака е точно потвърждение на това — каза Хърбърт. — Друго?

— Никога не са поемали отговорност…

— Също потвърдено от днешния случай.

— … но свидетелски показания са доказали участието им във взривяването на пазарен център в Бон, собственост на араби, и доставката на миниран кашон с алкохол в южноафриканското посолство в Берлин, и двата случая са от миналата година.

— Значи е безмилостна — обобщи Хърбърт.

— Да — каза Лиз. — По това си прилича много с най-закоравелите неонацисти. Макар и да има нещо странно. В нападнатия магазин работниците са били само мъже, а алкохолът е бил доставен на ергенско парти.

— Защо да е странно? Може да е мъжемразка.

— Това не пасва на нацистката идеология — възрази Лиз.

— Вярно — съгласи се Хърбърт. — По време на война и геноцид те са убийци, които предоставят равен шанс и на врага. Това може да се окаже добра новина за американското момиче, ако е все още заложничка. Може би няма да я убият.

— Не съм сигурна — възрази пак Лиз. — Съхраняването на живота на жените не е нравствена заповед, а просто учтивост. Тук също така се казва, че двама от свидетелите, които са се опитали да я идентифицират, са загинали само дни след като са дали показания пред властите. Единият при автомобилна катастрофа, а другият — след пиене. Жертвата на катастрофата е била жена. Една жена, опитала се да напусне групата, също била убита.

— Проследена и цапардосана по главата — каза Хърбърт.

— Не съвсем — възрази Лиз. — Била удавена в тоалетна чиния след като била пребита и наръгана. Така или иначе, толкова относно легендата за състраданието към женския пол… Сега чакай да видим какъв е произходът на мис Доринг. Аха, ето. Майка й е починала, когато Карин била на шест години и тя била отгледана от баща си. Залагам и последния си цент, че по време на отглеждането се е случило нещо гадно.

— Изнасилване?

— Точно — каза Лиз. — Още един класически случай. Като дете Карин или е била бита, или сексуално насилена, или и двете. Като дете е сублимирала яростта си, а после е потърсила отдушник, където да излее гнева си. Пробвала е с комунизма, но поради някакви причини не й се е понравил…

— Защото е загнивал — подсказа Хърбърт.

— После е открила неонацисткото движение и е възприела ролята на бащина фигура, нещо, което нейният собствен баща никога не е бил.

— Къде се намира сега папа Доринг? — запита Хърбърт.

— В гроба — отвърна Лиз. — Цироза на черния дроб. Умрял е, когато Доринг е била на петнадесет години, точно когато тя е станала политическа активистка.

— Добре — обобщи Хърбърт, — значи можем да приемем, че вече имаме представа за нашия противник. Тя с удоволствие изтребва мъже, не се отказва да изпраща на оня свят и представителките на нежния пол. Събира терористична група и кръстосва страната, нападайки обекти с чуждестранно участие. Защо? За да ги изплаши и прогони ли?

— На нея много добре й е известно, че не е в състояние да го постигне — каза Лиз. — Чуждите държави си имат посолства и бизнесът им ще продължи. По-вероятната причина е, че така си прави реклама, чрез която събира попълнения за армията си. Нещо, с което групира и останалите агресивни формирования около себе си. И между другото, Боб, това очевидно има ефект. За последните четири месеца, откакто файлът беше актуализиран, „Фойер“ е събрала хиляда и триста членове. Нарастват с темпо от двайсет процента за година. От тях двадесет активни бойци на щат се движат с нея от лагер на лагер.

— Знаем ли къде се намира поне един от лагерите й?

— Непрекъснато сменят местоположенията им — отвърна Лиз. — Във файла имаме три фотографии. — Тя ги извика една по една и прочете текста под всяка. — Едната е правена до едно езеро в Мекленбург, втората е от някаква гора в Бавария, а третата е снета някъде покрай границата с Австрия. Не знаем как пътуват, но ми се струва, че живеят на палатки.

— По всяка вероятност се придвижват с автобус или каравани — каза Хърбърт. Гласът му звучеше унило. — Партизански групи от такъв мащаб обикновено пътуват по определени схеми, установявайки редовни линии за снабдяване. Но с клетъчните телефони и доставките на пратки за една нощ те могат да организират прехвърлянията си навсякъде, където пожелаят. Колко лагера са ни известни?