Том Клэнси - Буферна зона

— Колко време ще отнеме тази отсечка от пътуването? — попита Худ.

Хърбърт погледна часовника си.

— Остават им още около шест часа. Малко повече от четири с добър попътен вятър и не повече от няколко минути престой в Турция.

Худ кликна върху списъка с дежурните и отвори файла.

— Мат още е тук — каза той.

— Преглежда сателитните снимки заедно със Стивън Вийнс — съобщи му Хърбърт. — Не е напускал бюрото си, откакто всичко това започна.

— Така и трябва — каза Худ. — Необходим ни е, за да работи над електронните разузнавателни данни за региона.

— Ще помоля Глория Голд също да ги разгледа — предложи Хърбърт.

Голд беше нощният директор по техническите въпроси. Беше квалифицирана в управлението на технически операции, въпреки че не притежаваше опита на Стол в анализирането на данни.

— Най-добре да включим и Лоуъл, и Лиз Гордън — каза Худ.

Лоуъл Кофи беше експертът на Оперативния център по международно право.

— Имаме нужда от добро познаване на индийските и пакистанските закони — продължи Худ. — Психологичните профили на пакистанските терористи също ще бъдат от полза. Разполагаме ли с подробна административна карта на района, в който Ударният отряд ще търси ядрени ракети?

— Не — отвърна Хърбърт. — Издирването щеше е строго локализирано на пакистанска територия.

— Тогава със сигурност ще ни трябва такава карта — каза Худ. — Ще бъдем напълно прецакани, ако Ударният отряд попадне в район под китайско влияние и бъде заловен.

— Ако Ал Джордж не разполага с такава карта в архива, ще я изискам от Държавния департамент — каза Хърбърт. — Имам един приятел там, който ще си държи устата затворена.

— Ти имаш приятели навсякъде — ухили се Худ.

Беше приятно да си част от екип с хора като Боб Хърбърт. Хора, които бяха истински професионалисти и които винаги биха подкрепили екипа и неговия лидер. Освен това беше приятно да се усмихваш.

— А Вийнс? Колко сателита има в региона?

— Три — отвърна Хърбърт.

— Ще успее ли да ги използва за нашите нужди? — попита Худ.

— Не би трябвало да има проблем — каза Хърбърт. — Никой не желае сведения от този регион точно сега. Освен това Вийнс е разпределил екипа си на смени, така че на сателитните наблюдателни станции винаги ще има наш човек. Ще можем да наблюдаваме три отделни района едновременно.

— Чудесно — каза Худ. Той продължаваше да се взира в компютърния екран. Имаше и други хора, на които можеше да се обади при нужда. Но точно сега смяташе, че би било най-добре, ако сведе броя на замесените хора до минимум. Щеше да се обади на Ханк Люис в АНС и да му препоръча да стори същото. Надяваше се, че новоназначеният шеф ще се съгласи да позволи на Оперативния център да ръководи тази операция „безшумно“, тоест без намесата на президента.

Хърбърт тръгна да изпълнява задачите си и да търси картата. Худ се обади на Кофи и го откъсна от „Политически некоректно“. Тъй като домашният телефон на Кофи не беше сигурен, Худ нямаше как да му разкаже с подробности за среднощното заседание. Съобщи му само, че заглавието на телевизионното предаване доста добре обобщава ситуацията. Кофи го увери, че ще пристигне в Оперативния център възможно най-бързо.

Худ благодари на Кофи. После хапна още няколко бисквити от кутията и се облегна назад. Трябваше да се свършат още доста неща, преди да пристъпи към тази мисия. Най-напред Стивън Вийнс трябваше да открие пакистанците. Без тази информация нямаха нищо. След това Худ и Хърбърт трябваше да решат дали да приземят Ударния отряд според плана и после да превозят членовете му с хеликоптер в близост до групата или да ги спуснат над тях. Скоковете с парашут в планините бяха изключително рисковани заради студа, вятъра и лошата видимост. Можеха да изпратят Рон Фрайдей да постави сигнални ракети. Но кацането също щеше да е проблем, защото Ударният отряд се очакваше да пристигне за напълно различна мисия. Можеше да се окаже трудно да се отърват от домакините си с необходимата бързина.

Освен това Худ смяташе, че колкото по-малко хора установяваха контакт с Ударния отряд, толкова по-добра щеше да е сигурността. Лоуъл или Хърбърт можеха да измислят основателна причина за спускането им с парашути. Индийските военновъздушни сили трябваше да се примирят — в противен случай мисията щеше да пропадне.

Худ се замисли за Роджърс и екипа му. Гордееше се, че работи с тях. Независимо как щяха да се развият нещата, Ударният отряд щеше да се сблъска с огромни трудности по пътя си напред. Мисълта за това не направи собствените проблеми на Худ по-далечни или по-маловажни. Харлей беше травматизирана от случилото се в сградата на ООН. Той знаеше, че други хора бяха загубили живота си там, но това не му помагаше да преживее по-лесно състоянието й.