Том Клэнси - Буферна зона

Фрайдей скицира най-прекия път от пазара в Шринагар до експлозията в планината. Освен това начерта и маршрут от фермата до мястото на взрива в Хималаите. И пакистанската група, и мъжът от фермата бяха разполагали с достатъчно време да стигнат до това място преди детонацията. Въпросът беше накъде бяха поели оттам. Групата имаше да измине около двадесет мили до пакистанската граница. Но това бяха двадесет планински мили, които включваха и контролираната зона, и суровия глетчер Сиячин. Глетчерът се извисяваше на осемнадесет хиляди фута надморска височина и беше труден за изкачване и при най-добрите условия. Уморените пакистанци, преследвани и по въздух, и по земя, се нуждаеха от истинско чудо, за да го пресекат.

Телефонът от хеликоптера меко иззвъня, докато Фрайдей разглеждаше топографските карти на района. Назир вдигна. Обаждаха се Боб Хърбърт и Ханк Люис. Той подаде телефона на Фрайдей.

— Открихме групата — информира го Хърбърт.

— Къде са? — нетърпеливо попита Фрайдей. Наведе се над разпръснатите по масата карти. — Разполагам със седем до десет тактически летателни карти на пограничния район на Музафарабад, пограничния район на Шринагар и цялата област от Шринагар до Каргил.

— Намират се в пограничния район на Шринагар — каза Хърбърт. — Малко преди Джудар.

— Какви са координатите? — попита Фрайдей, който започна да прелиства картите, за да открие малкото селце.

— Рон, искаме веднага да отидеш на координати тридесет и четири градуса и четиридесет минути северно, седемдесет и пет градуса източно — каза Люис.

— Това е Джудар — отбеляза Фрайдей, гледайки картата. — Там ли е групата? В селото?

— Не — отвърна Люис. — Там ще се срещнеш с Ударния отряд.

Фрайдей се изправи.

— Господа, аз разполагам с хеликоптер. Ще бъда там за по-малко от час. Ударният отряд няма да кацне още поне четири часа. Вероятно дотогава ще успея да заловя групата.

— Както и партньорът ти — припомни му Люис.

— И какво от това? — настоя Фрайдей.

— Не сме приключили с проверката на командоса — каза Люис. — Възможно е той да предаде пакистанците на своите хора, а ние не можем да поемем този риск.

— Това няма да се случи — Фрайдей увери новия шеф на АНС. — Аз лично ще се погрижа.

— Не можеш да поемеш подобна гаранция — каза Люис. — Освен това сме съгласни, че господин Кумар трябва да ви придружи, но не можем да сме сигурни и за неговите действия. С господин Хърбърт вече го дискутирахме и постигнахме съгласие. Ще се срещнеш с Ударния отряд в Джудар. Те ще разполагат с възможно най-прясна информация за местонахождението на групата и с необходимите ресурси за изкачване в планината. Ако настъпят някакви промени, ще те уведомя своевременно.

— Само си губим времето — протестираше Фрайдей. — Бих могъл да приключа с мисията преди Ударният отряд да е пристигнал.

— Възхищавам се на ентусиазма ти — каза Хърбърт. — Но лидерът на групата е опитна и коварна жена. Движат се предимно в сенките и под скални тераси, когато е възможно. Не знаем със сигурност какви оръжия носят. Може да разполагат и с ракетна установка. Ако тръгнеш да ги преследваш с индийски хеликоптер, съществува риск да ви свалят.

— Ако ми кажеш къде се намират, можем да ги заобиколим отдалече и да ги пресрещнем — изтъкна Фрайдей.

— Съществува и вероятността пакистански самолет да навлезе в територията, за да спаси групата — каза Хърбърт. — Не искаме да предизвикаме въздушна схватка между пакистанците и индийската машина. Това може да даде на индийците още по-голямо основание да предприемат мащабна офанзива.

Фрайдей стисна телефонната слушалка. Искаше му се да удуши седналия зад бюрото си бюрократ. Той не разбираше полевия персонал. Никой не ги разбираше. Най-добрите оперативни агенти не обичаха да кротуват. А най-добрите от най-добрите можеха да се справят с всяка ситуация с подръчни средства. Фрайдей можеше да го направи. Дори повече, той искаше да го направи. Ако успееше да хване групата и да я закара у дома, имаше шанс да се споразумее с техните пакистански началници. А стабилните връзки с Делхи, Исламабад и Вашингтон бяха безценни за всеки агент в региона.

— Една и съща страница ли гледаме? — попита Хърбърт.

Фрайдей погледна картата.

— Да — отвърна той. И докато гледаше, изведнъж му хрумна нещо, което Хърбърт беше казал за експлозията. Тя се беше случила на около осем хиляди фута височина. Това означаваше, че групата се намира на югозападната страна на планинската верига. Всичко, разположено на север, включително глетчерът и контролираната зона, се издигаше много по-високо. Фрайдей отпусна хватката си. Чиновниците и писарите можеха да вървят по дяволите. Особено Боб Хърбърт.