Том Клэнси - Буферна зона

— Съгласен съм — каза Хърбърт. — СГС ще имат проблеми с несигурността вместо със сигурността. Типично, когато криеш информация от собствения си народ.

— Именно — вметна Худ.

— Добре. А какво е третото „но“? — попита Хърбърт.

— Фактът, че може би ще докажем съществуването на план за ядрена атака. Ако Съединените щати го разобличат, това ще му даде още по-силен тласък.

— Не разбирам — сви рамене Хърбърт.

— По отношение на военна подкрепа и разузнавателно асистиране Индия винаги е клоняла към Русия — обясни Худ. — Цяло поколение индийци считат САЩ за опозиция. Представи си, че разобличим патриотичен план. Смяташ ли, че това ще накара индийците да го прекратят?

— Ако включва и размяна на ядрени удари, да — каза Хърбърт. — Русия ще застане на наша страна. Както и Китай.

— Не съм сигурен, че съм съгласен с теб — отвърна Худ. — Русия е изправена срещу ислямска заплаха, надвиснала над няколко от границите й. Оперативният център току-що потуши криза, причинена от страховете на Русия от достъпа на Иран до каспийския нефт. Москва обяви война на муджахидините в Афганистан. Те се страхуват от агресивни, подривни действия в собствените си градове, в съюзническите републики. Не можем да сме сигурни, че ще подкрепят една мюсюлманска нация и ще застанат срещу стария си приятел Индия. Що се отнася до Китай, те отчаяно се оглеждат за съюзници, за да нападнат Тайван. Представи си, че Индия им осигури необходимия съюзник в замяна на тяхната подкрепа.

Хърбърт бавно поклати глава.

— Пол, отдавна съм част от тази игра. Виждал съм видеозаписи, на които Саддам използва отровен газ и огнестрелно оръжие срещу собствените си хора. Присъствал съм на екзекуция в Китай, където петима мъже бяха застреляни в главата, защото са изразявали недоволство срещу политическата система. Но не мога да повярвам, че нормални хора биха сключили сделка за ядрени удари, които ще убият милиони невинни.

— Защо не? — попита Худ.

— Защото една размяна на ядрени ракети ще вдигне преградата пред всички човешки конфликти — настоя Хърбърт. — Ще означава, че вече всичко е позволено. Никой няма да спечели от това.

— Наистина, така е — призна Худ.

— Аз все още вярвам, че най-вероятно става дума за радикална група индийски правителствени чиновници, които искат да изпържат Пакистан — каза Хърбърт.

— В такъв случай, независимо дали са валидни или не, моите три притеснения сочат едно и също нещо — каза Худ.

— Имаме нужда от повече разузнавателни сведения, преди да отидем при президента.

— Именно. Има ли някакъв начин да ги получим по електронен път или чрез източници в правителството?

— Би било възможно, стига да разполагахме с време — каза Хърбърт. — Но пакистанската група вече бяга из планините, оставила зад себе си мъртви членове на СГС. Индийците няма да чакат дълго.

— Нещо появили се по ДД-1? — попита Худ.

ДД-1 „Национал“ беше най-гледаният канал на Дурдаршан — индийската национална телевизионна мрежа. Разпространителят беше тясно свързан с Прасар Бхарати от радио „Индия“, което се управляваше и поддържаше от Министерството на информацията и информационното разпространение.

— Един от хората на Мат записва новинарските емисии — отвърна Хърбърт. — Скоро ще ми даде оценка за настроенията на хората и за това до каква степен медиите наливат масло в огъня.

— Не можем ли да проникнем в някой от сателитите им? — попита Худ.

Хърбърт се ухили.

— Те използват пет сателита — ИНСАТ-2Е, 2ДТ, 2Б, ПАС-4 и „Тайком“. Можем да ги съсипем всичките, ако се наложи.

— Чудесно — каза Худ. После се вгледа в Хърбърт.

— Ти настояваш Ударният отряд да се включи в акцията и да залови пакистанците, нали?

— По дяволите — възкликна Хърбърт. — Не си мисли, че искам да пусна Майк и хората му из Хималаите по някаква прищявка…

— Знам, че не е така — увери го Худ.

— Но ми се струва, че не разполагаме с други опции, Пол — продължи Хърбърт. — Независимо какво си мислим, че са извършили пакистанците, те трябва да оцелеят, за да разкажат на света какво не са извършили.

— А какво щяхме да правим, ако Ударният отряд не беше на път към региона? — попита Худ.

Хърбърт се замисли за момент, а после сви рамене.

— Онова, което направихме в Корея, Русия, Испания. Щяхме да ги изпратим.

Худ замислено кимна.

— Вероятно точно това щяхме да направим — съгласи се той. — Обсъди ли го с Майк?

— Не и толкова многословно — отвърна Хърбърт. — Но пък му казах да се наспи по време на полета от Алкънбъри до Чушул. За всеки случай.