Том Клэнси - Буферна зона

— Може да е наблягала на някои думи, които са носили информацията — каза Назир.

— Правилно. СГС нали поддържа група доброволци сред цивилното население? Мрежа на цивилните агенти?

— Да.

— Как работи тази система? — попита Фрайдей.

— Набират се агенти от по-чувствителни региони или бизнес зони. Те биват редовно посещавани на работното си място или у дома — каза капитан Назир. — Докладват за необичайни действия или предоставят друга информация, която са събрали.

— А ако някой от агентите пропусне уговорена среща? — попита Фрайдей. — Ако Нанда е трябвало да се появи на пазара, а не го е направила?

Назир кимна.

— Разбирам какво имаш предвид — каза той. — СГС сигурно са тръгнали да я търсят.

— Именно — каза Фрайдей. — Да предположим, че В определен момент Нанда е била вербувана от СГС. Може би по времето, когато пакистанците бяха окупирали Каргил, а може и след това. После някой се е появил на пазара с нейната каруца и свръзката й от СГС е разбрала, че нещо не е наред. Може би са успели да оставят клетъчен телефон в хамбара, където тя със сигурност е щяла да го намери.

— Да, мозайката започва да се нарежда — каза Назир. — СГС финансират жената. Тя ги захранва с информация за терористичната група и те решават да им позволят да извършат атаката си над полицейския участък. В същото време СГС увеличава значително мащабите на удара, така че пакистанците да поемат отговорността за нападение над религиозни обекти. След това СГС отцепва района и прочиства всички доказателства, които биха могли да ги свържат с другите две експлозии.

— Но работата не е напълно свършена — вметна Фрайдей. — Терористите осъзнават, че са били натопени, и вероятно се опитват да се доберат до Пакистан. Вземат Нанда със себе си в случай, че им потрябва заложник.

— Или по-скоро свидетел — изтъкна Назир. — Терористите поеха отговорност за експлозията вероятно преди да разберат какъв е мащабът на пораженията. Нанда знае, че не са виновни за взривяването на храма. Те се нуждаят от нея, за да го каже.

— Добър довод — каза Фрайдей. — Междувременно, ако телефонът е още в нея, тя може би сигнализира на СГС къде да ги открият.

За момент Назир замълча.

— Ако е вярно, вероятно още не са заловили терористите — каза той. — Щях да чуя за това. Което означава, че ние трябва да се доберем до тях първи. Ако СГС екзекутират терористите, преди те бъдат чути, един милиард индуси ще се настроят срещу Пакистан. Ще има война и то война с всички средства, свещена война с пламъци от ноздрите на Шива.

— Шива Разрушителя — каза Фрайдей. — Ядрена война.

— Провокирана от СГС и техните радикални привърженици в кабинета и военните, преди Пакистан да има готовност да отвърне на удара — каза Назир.

Фрайдей се втурна към хеликоптера.

— Ще се свържа с Оперативния център, за да видя дали не знаят повече, отколкото казват — провикна се той. — По-добре вземи господин Кумар и го доведи в хеликоптера. Може да имаме нужда от някого, който да убеди Нанда, че се намира от погрешната страна на нещата.

Докато тичаше през нивата, Фрайдей осъзна още нещо. И то го накара да изпита задоволство, дори малко гордост.

Капитан Назир не беше чак толкова умен, както претендираше в странноприемницата.

През по-голямата част от историята си сенчестата Национална разузнавателна служба беше най-малко познатата агенция. Причината за нейното създаване стана свалянето на самолета U-2 на Гари Пауърс по време на шпионски полет над Съветския съюз през месец май същата година. Веднага след инцидента президентът Айзенхауер нареди на секретаря по отбраната Томас Гейтс да състави експертна група, която да провери приложимостта на сателити в предприемането на фотографски шпионаж. Това щеше да намали вероятността Съединените щати да пострадат от ново унижение след аферата с Пауърс.

От самото начало между Белия дом, военновъздушните сили, Министерството на отбраната и ЦРУ се разрази яростен дебат за това кой трябва да ръководи агенцията. До създаването на НРС на 25 август 1960 г. съгласие беше постигнато: военновъздушните сили щяха да предоставят установките за изстрелване на шпионските сателити, Министерството на отбраната щеше да разработи технологиите за шпионаж от космоса, а ЦРУ щеше да интерпретира получените сведения. За съжаление конфликтите не закъсняха. Спорове възникваха не само около бюджета и работния персонал, но и около разузнавателните нужди на различни военни и цивилни агенции. През следващите пет години отношенията между Пентагона и ЦРУ станаха толкова обтегнати, че те действително се саботираха един друг в достъпа до данни, получени от развиващата се сателитна мрежа. През 1965 г. секретарят по отбраната внесе предложение времето и ресурсите да бъдат управлявани от тричленен изпълнителен комитет. Този ИЗПЪЛКОМ се състоеше от директора на ЦРУ, помощник-секретаря по отбраната и съветника на президента по научните въпроси и се отчиташе пред секретаря по отбраната, въпреки че той не можеше да отхвърля взети от комитета решения. Новите спогодби облекчиха борбата за сателитно време, но не помогнаха за намаляване на яростното съперничество между различните групи за така наречения „разузнавателен продукт“. В крайна сметка НРС трябваше да получава все по-голяма автономия в определяне разпределението на ресурсите.