Том Клэнси - Буферна зона

— Дадено — каза Роджърс. — Но след като така или иначе избързваме, нека направим още една крачка напред.

— Добре — колебливо каза Хърбърт.

— Ударният отряд отива в Пакистан, за да търси ядрени оръжия. Но какво ще стане, ако не открием много такива или дори никакви? Да предположим, че индийското правителство е подбудило нападението в Шринагар само за да предизвика населението и да започне война. Която Пакистан няма как да спечели.

— Смяташ, че ще отговорят с ядрен удар? — изуми се Хърбърт.

— Защо не? — отвърна Роджърс.

— Светът няма да го позволи! — възкликна Хърбърт.

— И какво ще направи светът? Ще започне война срещу Индия? Ще засипе с бомби Делхи? Или ще наложи санкции? Какви? И до какво ще доведат те? Какво ще стане, ако стотици хиляди индийци започнат да измират от глад? Боб, тук не говорим за Ирак или Северна Корея. Говорим за един милиард души и четвъртата най-могъща военна сила на света. Говорим за почти един милиард индуси, които се страхуват да не станат жертви в една мюсюлманска свещена война.

— Майк, няма нация на света, която ще одобри ядрен удар срещу Пакистан — каза Хърбърт.

— Въпросът не е в одобрението. Въпросът е как ще отвърнем, ако се случи. Какво бихме могли да сторим сами?

— Сами?

— Малко или много — каза Роджърс. — Обзалагам се, че Москва и Пекин няма да се заоплакват твърде бурно. Ако Индия удари Пакистан с ядрени ракети, Москва ще е с развързани ръце да нападне която си република поиска с ограничена по мащаб ядрена атака. Край на дългите войни в Афганистан и Чечения. А Китай също няма да протестира, защото ще разполага с прецедент да нападне Тайван.

— Това няма да се случи — каза Хърбърт. — Това е лудост.

— Не, това е оцеляване — отвърна Роджърс. — Израел разполага с изработен план за ядрени удари в случай на обединена арабска атака. И ще използват ресурсите си, много добре знаеш. Ами ако Индия също има подобен план? И то със същата изключително силна оправдателна причина. Религиозно гонение.

Хърбърт не отвърна.

— Боб, искам само да кажа, че понякога малките събития водят до големи катаклизми и това не е никак хубаво.

— Да, никак не е хубаво — съгласи се Хърбърт. — Но все още мисля, че преиграваме. Ще се свържа с теб веднага щом науча нещо ново. Междувременно имам едно предложение.

— И какво е то? — попита Роджърс.

— Вземи си поспи по време на полета до Индия — каза Хърбърт. — По всичко личи, че ще имаш нужда от този сън.

Рон Фрайдей се подразни, че обаждането не дойде от Ханк Люис. Вместо това му се обади капитан Назир. За Фрайдей това означаваше, че на този етап от мисията трябва да докладва на Делхи, а не на Вашингтон. Това предполагаше, че „Черните котки“ ще го следят твърде отблизо. Може би индийското правителство не искаше той да говори с АНС или някой друг за онова, което вероятно щяха да открият тук. Поне не и преди да започнат мисията.

Трябваше да отидат до някаква ферма за пилета в подножието на Каргил. Очевидно някой от разузнавачите на Оперативния център беше открил възможна връзка между това местонахождение и експлозиите на пазара. От Оперативния център не бяха казали на Ханк Люис или на свръзката си в „Черните котки“ защо смятат, че фермата е важна. Всичко, което бяха споделили, беше заключението, че ситуацията на пазара е била „нетипична“ и че терористите трябва да бъдат заловени живи. Фрайдей си превеждаше това по следния начин: „Не сме сигурни, че са го извършили терористите и искаме да говорим с тях.“

Двамата с Назир отлетяха до фермата с бързия, високоманеврен хеликоптер „Камов“ КА-25. Управляваше го индиецът. Компактната небесносиня машина беше една от близо двадесетте такива, които Индия беше закупила от Русия, когато Съветският съюз рухна и военните започнаха да съкращават ресурсите. Фрайдей не се учуди, че пътуват с военен транспорт. Черните хеликоптери на Националната гвардия по сигурността се забелязваха твърде лесно. Околните небеса гъмжаха от индийски военни машини. По ирония на съдбата именно превозът с хеликоптер на военновъздушните сили беше най-добрият начин да останеш незабелязан на пакистанските радари.

Летяха на север, на около двеста фута височина, следвайки извивките на изключително назъбения и неравен терен. Минаваха необичайно ниско над земята, като подплашваха овцете и конете и караха собствениците им да ги проклинат. Назир му обясни, че това е необходимо. При тези въздушни течения се управляваше изключително трудно, особено рано сутринта. С издигането на слънцето ниските слоеве на въздуха се нагорещяваха. Те буйно се смесваха с ледения въздух, който се стелеше от планинските върхове, и образуваха изключително опасна навигационна зона между 500 и 2000 фута височина. Фрайдей се тревожеше от факта, че всеки пакистански агент, въоръжен с преносима ракетна установка, можеше да свали хеликоптера без никакъв проблем. Надяваше се, че информацията, получена от Оперативния център, не беше онова, което в шпионската общност наричаха „ТЗ“ или „тактическа заблуда“ — лъжа, целяща забавяне на преследването чрез елиминиране на преследвачите.