Том Клэнси - Буферна зона

— И вероятният източник е терористична група, която очевидно работи на територията на Шринагар — отбеляза Худ.

— Правилно — каза Хърбърт. — Току-що помолих Мат да се опита да събере повече сведения за продължаващите обаждания.

Худ кимна и продължи да чете.

— Проблемът, който имаш с Фрайдей, е малко рискован.

— Защо? — попита Хърбърт.

— Защото той е там по молба на индийското правителство.

— Както и Ударният отряд — изтъкна Хърбърт.

— Да, но индийците са работили с Фрайдей — каза Худ. — Ще дадат на Ударния отряд повече свобода, защото имат доверие на Фрайдей.

— Някъде тук се крие дълбока ирония — каза Хърбърт.

— Виж, разбирам откъде идват притесненията ти — обясни му Худ. — Фрайдей е работил за Фенуик. Фенуик предаде родината си. Но ние трябва да сме внимателни и да не приписваме вина само по асоциация.

— А какво ще кажеш за вина по криминални действия? — попита Хърбърт. — Каквото и да е правел Фрайдей в Баку, то отдавна е изтрито от досието му.

— Което предполага, че е работил за АНС — каза Худ. — Току-що помолих да наберат заместник-посланик Уилямсън в Баку. В нейното лично досие пише, че Фрайдей е работил при нея като асистент. Бил е изпратен от АНС, за да събере сведения за петролната ситуация. Няма причина да приемаме, че ЦРУ го е въвлякло в преследването на Харпунджията. А Джак Фенуик си играеше с огъня. Може и да не е казал на Фрайдей какво точно е правела АНС в Каспийско море.

— Или може Фенуик да го е изпратил там — не се отказваше Хърбърт. — Акредитивите на Фрайдей в петролния бизнес го правят идеалния вътрешен човек.

— Това ще трябва да го докажеш — каза Худ.

Хърбърт не хареса този отговор. Когато инстинктът му казваше нещо, той се вслушваше в него. Смяташе, че навикът на Худ да се прави на адвокат на дявола е една от най-големите му слабости. Все пак от гледна точка на отговорността Худ постъпваше правилно. Ето защо именно Худ ръководеше Оперативния център, а не Боб Хърбърт. Не можеха просто да отидат в Конгресния комитет и да им кажат, че отменят мисията или че имат притеснения относно ролята на Фрайдей, защото интуицията на Хърбърт сочи това.

Телефонът иззвъня. Обаждаше се Дороти Уилямсън. Худ пусна спикера. Докато представяше себе си и Хърбърт, той бързо набираше нещо на клавиатурата. После обясни, че са предприели съвместна операция с Рон Фрайдей и я помоли да сподели своите впечатления за агента.

— Беше много ефективен, добър адвокат и посредник. Със съжаление се разделих с него — изтъкна Уилямсън.

— А дали си взаимодействаше с двамата мъже от компанията, които бяха убити от терориста Харпунджията? — попита Худ.

— Да, господин Фрайдей прекарваше много време с господин Мур и господин Томас — отвърна Уилямсън.

— Разбирам — каза Худ.

Хърбърт се почувства реабилитиран. Взаимодействието на Фрайдей с двамата агенти трябва да е било описано в докладите му към АНС. Сега вече със сигурност знаеше, че досието му е обработвано.

— Господин Худ, за целите на протокола искам да изясня едно нещо — каза Уилямсън. — Агентиге на компанията не бяха убити от един нападател, а от двама.

Тази новина определено изненада Хърбърт.

— В болницата имаше двама убийци — продължи заместник-посланикът. — Единият беше убит. Другият успя да избяга. Полицейското управление в Баку още го издирва.

— Не знаех това — каза Худ. — Благодаря ви.

Инстинктът на Хърбърт заговори. Двамата агенти на ЦРУ бяха убити при посещение в болницата, където лежеше трети агент, отровен от Харпунджията. Плановете на Фенуик да инициира война в Каспийския залив зависеха от убийството на тримата мъже в болницата. Фенуик със сигурност е изискал информация от Фрайдей за действията на агентите на ЦРУ. И със същата сигурност получената информация е била изтрита от досието на Фрайдей. Но след като двамата агенти са били убити, Фрайдей най-вероятно е заподозрял нещо нередно. Оставало му е или да се довери на Уилямсън, или да си осигури по-добро алиби.

Освен ако не е бил пълноценна част от екипа на Фенуик.

— Казвам се Боб Хърбърт, госпожо заместник-посланик — намеси се Хърбърт. — Можете ли да ми кажете къде е бил господин Фрайдей в нощта на убийствата?

— В апартамента си, доколкото си спомням — информира го Уилямсън.

— Господин Фрайдей направи ли някакъв коментар, след като научи за убийствата? — упорито продължи Хърбърт.

— Не бих казала.

— Притесняваше ли се за собствената си сигурност?