Том Клэнси - Буферна зона

Небето притъмня и Ишак запали фаровете. Силният прожектор осветяваше пътя на почти двеста ярда напред. Това не му осигуряваше достатъчно видимост, за да поддържа скоростта си. Завоите изникваха така неочаквано, че на два пъти той едва не изхвърча от ръба. От време на време намаляваше устрема си, за да се отърси от чувството, че може да полети. А това си беше съвсем реална илюзия при тези височини и тази скорост. Използваше тези моменти, за да погледне назад. Искаше да се увери, че никой не го следи. Ръмженето на мотоциклета, отекващо в околните зъбери и долини, фучащият вятър и тропането на отскачащите камъчета щяха да попречат на Ишак да чуе приближаването на преследващо го превозно средство или хеликоптер. Беше предупредил Апу да остане в къщата и беше прерязал телефонната линия. И все пак нямаше как да предвиди реакцията на човек, чийто роднина е пленен.

Ишак забеляза още един отличителен знак край пътя. Вече се намираше на четири хиляди и петстотин фута надморска височина. Не знаеше докъде ще стигнат Шараб и екипът с камиона. Те се движеха по друга просека. Може би щяха да стигнат до пет хиляди фута, преди пътят да стане твърде тесен за возилото им. Двата пътя се съединяваха на неколкостотин фута напред. Щом пристигнеше, щеше или да види следите от гумите им, или да ги изчака в пещерата. Надяваше се вече да са там. Нямаше търпение да разбере какво се е случило, какво се е объркало.

Молеше се да не е нещо, което ще им попречи да дойдат. Ако по някаква причина останалите не се появяха в следващите двадесет и четири часа, Ишак имаше заповед да отиде в пещерата и да настрои радиото, което носеше в малката си кутия с оборудване. Трябваше да се обади в базата на Милиция за свободен Кашмир в Аботабад, отвъд границата с Пакистан. Те щяха да му кажат какво да прави. Това означаваше, че щяха да го посъветват или да чака подкрепления, или да се опита да се върне в Пакистан за разпит.

Ако се стигнеше дотам, Ишак се надяваше да му кажат да изчака. За да се завърне вкъщи, означаваше да прекоси планините до глетчера Сиячин. Другата възможност беше да се опита да премине контролираната зона. Шансовете му да преживее пътуването не бяха добри. Със същия успех командването на МСК можеше да му нареди да се застреля в пещерата.

Ишак приближи мястото, където двете отсечки се сливаха и видя камиона. Беше паркиран насред пътя. Каросерията му беше покрита с насмолен брезент в цвета на пръст, а кабината беше скрита под близкия шубрак. Усмивката на Ишак се опита да поведе губеща битка с насрещния вятър. Той се радваше, че са успели. Но радостта му се изпари, когато светлините на мотора му огряха екипа на около двеста ярда по-нататък. Съратниците му се извърнаха като един и приклекнаха, готови да стрелят.

— Не! Аз съм Ишак! — извика той. — Ишак съм!

Те свалиха оръжията си и продължиха напред, без да го изчакат. Шараб вървеше първа заедно с момичето. Нанда пристъпяше под насоченото дуло на пушката й.

Това не беше присъщо на Шараб.

Това беше лошо. Това беше много, много лошо.

Обикновено Боб Хърбърт беше доста щастлив човек.

Първо на първо, Хърбърт обожаваше работата си. Работеше с отличен екип. Беше способен да предостави на персонала на Оперативния център онези предварителни разузнавателни сведения, които той и съпругата му така и не бяха получили в Ливан. Освен това беше доволен от себе си. Не се беше превърнал в някакъв вашингтонски бюрократ. Поставяше истината над дипломацията и успехите на НЦРКС над кариерата на Боб Хърбърт. Това означаваше, че нощем спи добре. И се ползваше с уважението на значими хора като Пол Худ и Майк Роджърс.

Но в момента Боб Хърбърт никак не беше щастлив.

Ханк Люис му се беше обадил от АНС, за да му съобщи, че в момента персоналът му дешифрира последната информация, получена по имейл от Рон Фрайдей. Щеше да я препрати на Хърбърт в рамките на няколко минути. Докато чакаше, той реши да направи нещо, което се канеше да извърши, откакто разузнавателната мисия на Ударния отряд беше одобрена от Конгресния комитет. Издърпа на компютъра си файла на Рон Фрайдей от АНС. До този момент Хърбърт и екипът му бяха твърде заети да подготвят мисията на Майк Роджърс и Ударния отряд, за да се занимават с нещо друго.

Хърбърт никак не хареса онова, което видя в досието на Рон Фрайдей. Или по-точно, не хареса онова, което не видя в него.

Като център за разрешаване на кризисни ситуации Оперативният център не разполагаше с пълен набор от военни карти и разузнаване. Единствените файлове, които бяха преглеждани и обновявани четири пъти дневно, съдържаха ситуациите и местата, където имаше пряко въвлечени или засегнати американци или американски интереси. Кашмир със сигурност беше една от кризисните зони. Но ако напрежението там експлодираше, Оперативният център нямаше да бъде автоматично въвлечен. Всъщност това беше и причината, поради която Ударният отряд беше помолен да отиде в региона и да търси пакистански ядрени оръжия. Пакистанското разузнаване не очакваше такава стъпка.