Том Клэнси - Буферна зона

За щастие моторът се държеше така героично, както предполагаше репутацията му. Ишак го беше откраднал от някаква казарма преди повече от година. Не беше от възхваляваните машини, произведени през петдесетте години на двадесети век, когато британската компания „Роял Енфийлд“ бе отворила първата фабрика в Индия. Но пък моделът се беше превърнал в стандартното оборудване на местните военни и полицейски части и не привличаше излишно внимание. Имаше и някои тактически предимства. Като всички машини от този клас, червено-черният мотоциклет развиваше изключителната скорост от почти осемдесет мили в час. Двигателят с мощност двадесет и две конски сили беше издръжлив и работеше сравнително тихо. Моторът тежеше малко под 180 килограма и не оказваше прекален натиск върху скалистите участъци от пътя. Слабият шум също беше важен, защото силното бръмчене можеше да причини срутване на камъни.

Ишак видя дребните цифри, издълбани в близките скали. Те обозначаваха надморската височина, която на това място беше 4 000 фута. Членът на Милиция за свободен Кашмир изоставаше. Натисна газта още малко. Вятърът го блъсна в лицето. По милостта на Пророка той и моторът се бяха слели в едно. Той се усмихна при мисълта за незнайните пътища на Аллах.

Участък 2Е се намираше близо до пресечната точка на две от просеките. Пакистанските войници бяха прекарали години в картографиране на този район. Когато отстъпвали от Каргил, войниците скрили купища оръжия, експлозиви, дрехи, паспорти и лекарства в една пещера на най-високото било в района. Шараб и екипът й често се оттегляха там, за да попълнят запасите си.

Ишак често поглеждаше часовника, докато напредваше нагоре по хълмовете. Не искаше да кара Шараб да го чака. Не защото като лидер на групата беше избухлива и нетърпелива, а защото той искаше да бъде до нея винаги, когато, където и по каквато и причина тя да се нуждаеше от подкрепата му. Шараб беше преподавател по политически науки. Въпреки че нямаше опит в полевите действия, нейната отдаденост и находчивост бързо й спечелиха уважението и пълната преданост на всеки член от екипа. Освен това Ишак беше малко влюбен в нея, но внимаваше да не издаде чувствата си. Не искаше Шараб да си мисли, че това е единствената причина да бъде с нея. Тя обичаше да работи с патриоти, а не с обожатели. Въпреки това Ишак често се питаше дали предводителите на Милиция за свободен Кашмир не й бяха поверили командването на групата именно защото беше жена. Когато древните лекари трябвало да обгорят раните на бойците, раненият бил удържан от петима или дори повече мъже или от една жена. От любов към Шараб или от страх да не посрамят мъжеството си мъжете в нейната група бяха готови на всичко.

В кобура под вълнения му пуловер беше затъкнат пистолет „Смит и Уесън“, 38-и калибър. Той беше пристигнал в ръцете на МСК чрез охранителите на летище Карачи, които бяха закупили почти хиляда пистолета от Съединените щати преди около тридесет години. Тежестта на зареденото оръжие приятно притискаше ребрата му. Вярата на Ишак го беше научила, че един мъж става силен само чрез Пророка и Аллах. Ишак страстно вярваше в това. Молитвите и Коранът му вдъхваха сила. Но да имаш зареден пистолет в кобура си също внасяше увереност. Религията беше основно ястие, което помагаше на човека да преживее деня. Пистолетът „Смит и Уесън“ беше кратка закуска, която му позволяваше да преживее момента.

Пътят стана още по-неравен заради скорошно свличане на камъни. И двете външни страни бяха много опасни. За да влоши нещата още повече, започна да пръска и ситен дъжд. Капките щипеха лицето му като твърди песъчинки, понесени от вятъра. Но въпреки тези неудобства той настъпваше газта още по-силно. Ако дъждът се задържеше още малко и замръзнеше, склонът щеше да се превърне в смъртоносна пързалка. Освен това трябваше да внимава за диви зайци и други животни. Блъснеше ли се в нещо такова, със сигурност щеше да се пребие. Но не можеше да намали скоростта. Не и ако искаше да стигне до зоната навреме. Винаги се срещаха тук след изпълнена мисия, но никога не беше толкова спешно. Първо, Шараб имаше навика да се връща в къщата, колибата или хамбара, в който бяха живели, за да проведе последен разговор с техния домакин. Искаше да се увери, че онзи, който оставаше след тях, напълно осъзнаваше, че ще спаси живота си само ако си държи устата затворена. Някои от членовете на екипа не одобряваха нейната милост, особено когато се касаеше за индуси като Апу и внучката му. Но Шараб не искаше да настройва хората срещу себе си. Независимо дали бяха мюсюлмани или не, тя вече считаше повечето от тези фермери, овчари и работници за пакистанци. И не искаше да убива невинни жители, нито сега, нито за в бъдеще.