Том Клэнси - Огледален образ

— Да, сър. Ако това има връзка с Ермитажа, те могат да пренасят произведения на изкуството. Да не искате да взривим картини на Реноар или Ван Гог?

Отговорът се забави за миг.

— Не. В такъв случай ще ги фотографирате и ще откачите вагоните от локомотива.

— Слушам.

Роджърс продължи:

— Целта ви е около тридесетметрова височина, от която се вижда линията. Точните топографски карти ще бъдат изпратени в компютъра ти. Ще се приземите и ще изчакате влака. Избрахме този район, защото има дървета и скали, които можете да използвате, за да блокирате железопътната линия. Предпочитаме това вместо използването на експлозиви, при което би могло да има жертви. Ако влакът се движи по разписание, ще имате само около час преди пристигането му. Ако закъснява, ще се наложи да го изчакате. Трябва да го задържите на всяка цена, макар че сте длъжни да положите всякакви усилия да не раните нито един от руските войници.

Скуайърс не беше изненадан от предупреждението. Посланиците мразеха да се занимават с обяснения за нелегални прониквания на чужда територия, дори и онези, които ЦРУ наричаше „с максимално прикритие“. Въпреки че Скуайърс беше добре обучен да убива с всякакви подръчни средства — от връзки за обувки до автомат „Узи“ — никога досега не беше му се налагало да го прави. И се надяваше да не му се случва и занапред.

— Самолетът Ил-76Т ще трябва да отиде до Хокайдо за презареждане и после да се върне — продължи Роджърс. — Но той няма да бъде средството ви за напускане на територията. Когато приключите мисията си, ще подадете сигнал до самолета и ще тръгнете за мястото за среща — южната страна на мост, намиращ се на три километра западно от вашия район.

„Виж, това вече е интересно“ — помисли Скуайърс. Единствената причина Роджърс да не му каже с какво ще ги изтеглят от територията бе опасение, че може да бъдат хванати. Той не би искал руснаците да знаят. Като че ли самата мисия не беше достатъчно опасна, та тази тайнственост накара мислите на Скуайърс да се задвижат още по-усилено. Отчасти и защото като всеки мъж и той обичаше ярката, секретна и супермодерна техника.

— Чарли, този път не е като в Северна Корея. — Гласът на Роджърс звучеше повече като на приятел, отколкото началнически. Сега, когато Скуайърс го слушаше с цялото си внимание, той бе готов да сподели с него и подробностите. — Имаме причини да вярваме, че някои елементи в Русия искат бързо да създадат отново съветската империя. И макар Санкт Петербург вероятно също да е замесен, ти си ключът към спирането им.

— Разбирам.

— Планът е дотолкова подробен, доколкото можахме да го направим с малкото данни, с които разполагаме. Но очаквам до наближаването на часа на спускането ви да имаме още подробности. Извинявай, че засега не можем да направим повече за вас.

— Няма нищо — отговори Скуайърс. — Няма да ти цитирам Тацит или някой друг от древните философи, както ти го правиш, но когато оставих редник Джордж в Хелзинки, му казах, че героят от рисуваните филми Суперпиле си има идеална забележка като за нашия случай. То казва: „Ти нали си знаеше, че работата е опасна, още когато я започна?“. Така че ние си знаехме, генерале, и не съжаляваме, задето сме тук.

Роджърс се засмя.

— Боже, а аз поставям съдбата на света в ръцете на човек, който ми цитира герои от съботното детско утро по телевизията! Но искам да се разберем с теб за нещо: върнете ми се всички здрави и читави и аз ти обещавам, че следващата събота сутрин ще ти дойда на гости вкъщи с цяла торба пуканки.

— Разбрахме се. — Скуайърс изключи връзката и се облегна назад, за да събере мислите си, преди да свика екипа и да запознае хората със задачата.

Вторник, 3:08 часа през нощта, Санкт Петербург

Сергей Орлов остана заспал малко повече от час на стола зад бюрото си. Бе скръстил ръце върху стомаха и леко наклонил глава наляво. Жена му не вярваше, че наистина сам се е научил да заспива навсякъде, но той твърдеше, че наистина е така. Орлов казваше, че когато е станал космонавт, той се е научил да заспива за по половин час между дългите тренировки. Най-важното е, казваше той, че тези „късчета почивка“ бяха почти толкова освежаващи, колкото нормален шестчасов сън. А освен всичко останало след такава почивка енергията му се възвръщаше и той можеше да работи бодро още дълги часове.

Той не можеше да прави като Рузки, който не се откъсваше от даден проблем, докато не намери окончателното му решение. Дори и сега, когато началникът му беше на работното си място, полковникът не беше напуснал поста си.