Том Клэнси - Огледален образ

— Да, Аркадий?

— Генерале, противовъздушната отбрана на остров Колгуев докладва, че самолетът Ил-76Т е пресякъл Финландия към Баренцово море и сега се насочва на изток.

— Имат ли представа накъде отива?

— Никаква.

— Някакво предположение поне?

— Просто на изток. Самолетът се насочва право на изток. Но те казаха, че това може и да е транспортен самолет. Ние използваме 76Т за пренасяне на товари от Германия, Франция и Скандинавия.

— А опитали ли са се от военновъздушната отбрана да го идентифицират?

— Да. Сигналът, който се връща, е точно какъвто трябва.

Това не значи нищо, помисли Орлов. Топлоотразителните разпознаватели, които се монтираха в носовата част на самолетите, не бяха трудни за възпроизвеждане. Освен това можеше да бъдат купени на черно или дори откраднати.

— Някой разговарял ли е със самолета? — попита Орлов.

— Не. Повечето транспортни самолети поддържат радиомълчание, за да не натоварват ефира.

— А да са прехванали от военновъздушната отбрана негов разговор с някой друг руски самолет?

— Доколкото знам, не.

— Благодаря. Искам да ми докладваш за положението на всеки половин час даже и да няма никакви промени в поведението на самолета. И още нещо искам, Силаш.

— Да?

— Проследи и записвай всеки разговор между генерал Косигин и министъра на вътрешните работи. Обикновените телефонни разговори, както и личната линия на генерала.

Мълчанието от другата страна продължи само миг, макар че му се стори повече.

— Искате да шпионирам генерал Косигин ли, генерале?

— Искам да изпълняваш заповедите ми. И нека приемем, че просто си повторил думите ми, а не, че си се усъмнил в правотата на моята заповед.

— Да, господин генерал, така беше — каза Силаш. — Благодаря.

Когато Орлов затвори слушалката, си каза, че се лъже по отношение на самолета, че това е просто една от онези „птички“, които ЦРУ понякога изпраща, за да види как ще реагират руснаците, ако си помислят, че екипажът на някой от самолетите им се е превърнал в „пасивен агент“ — хора, на които е платено за предаване на информация от собствената им сфера на дейност. В едно военно противопоставяне нямаше нищо по-лошо от това, командирите да започнат да се съмняват в собствените си хора.

Но инстинктът му заедно с предпазливостта не искаше да приеме това успокоение. Като предположи, че самолетът е на САЩ или НАТО, той започна да обмисля възможното му направление. Ако отиваше към САЩ, щеше да прелети над Арктика или през Атлантика. За да стигне Далечния изток, щеше да използва южния маршрут. Помисли си за последния разговор с Рузки и за въпроса, който като че ли имаше един-единствен отговор. Защо да се използва руски самолет, освен ако не са планирали да проникнат някъде в Русия? И къде в източната част на Русия биха могли да пожелаят да идат?

И този въпрос като че ли имаше единствен отговор, който никак не се харесваше на Орлов.

Той натисна бутона с номер 22. От слушалката се чу дълбок глас:

— Офицер по поддръжка на операциите Буриба.

— Фьодор, обажда се генерал Орлов. Моля те, свържи се с доктор Сагдеев в Руския институт за изследване на космическото пространство и вземи от него разпечатката за сателитната активност на САЩ и НАТО от девет часа вечерта вчера до един тази сутрин за областта над Източна Русия между Охотско море, платото Адлан и Японско море на юг.

— Веднага — отговори Буриба. — Само основните данни ли искате — доклада за глобалната позиционна система и времето, когато са снети данните, или ви трябва и докладът за електрооптическите наблюдения, изоелектрическото фокусиране и…

— Основните данни ще бъдат достатъчни. Когато ги получиш, сравни времето на пренасянето на товара от гълфстрийма във влака във Владивосток и виж дали някой от сателитите е бил в състояние да го заснеме.

— Слушам.

Буриба затвори и Орлов седна и се загледа в черния таван. Отделът на Сагдеев за разкриване и проследяване на останки от космически тела в Института за космически изследвания бе създаден, за да проследява поведението на все по-нарастващия брой космически „отпадъци“ — отделени от корабните двигатели, изоставени кораби и сателити, които се въртят около Земята и представляват реална опасност за космическите пътешествия. Но през 1982 година щатът от петима души бе удвоен и хората бяха натоварени със секретно изследване на американските, европейските и китайските шпионски спътници. Компютрите на Сагдеев бяха свързани с приемателите в цялата страна и приемаха всички данни за и от сателитите. Въпреки че повечето от сигналите бяха цифрово шифровани и не можеха да бъдат разчетени, руснаците поне знаеха кой ги наблюдава, какво наблюдава и кога.