Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Предаването на живо беше прекъснато и изображението от видеокасетата запълни целия екран. Лентата беше поставена на пауза и показваше как Съдлър сочи към нещо, за което Толанд реши, че вероятно е част от стената, в която погребваха най-важните комунистически водачи. Лентата се завъртя.

Съдлър трепна и се обърна, когато трясъкът на експлозията отекна на площада, на който се намираше телевизионният екип. Професионалният инстинкт на оператора го накара да се обърне веднага по посока на звука и след няколко секунди обективът показа облак прах и дим да се издига над няколкото сгради в съвременен стил, които странно контрастираха с архитектурата на комплекса в стил славянско рококо. Миг по-късно операторът даде едър план на мястото. Цели три етажа от сградата бяха изгубили всичките си прозорци и камерата проследи полета на една голяма заседателна маса, която падна от подовата плоча на един етаж, държаща се сякаш единствено на половин дузина пръчки арматурно желязо. След това камерата даде обзор на улицата, където се виждаше едно тяло, а може би и още едно, както и множество смазани от отломките автомобили.

Само за няколко секунди целият площад се изпълни с тичащи униформени мъже и се появи първата от многото служебни коли. Внезапно някаква размазана фигура, която можеше да бъде само на някой униформен, се изпречи пред обектива на камерата. Тук лентата свърши и на екрана се появи лицето на Рич Съдлър.

— В този момент капитанът от милицията, който ни придружаваше — милицията е съветският еквивалент на щатската полиция, — ни накара да прекратим записа и конфискува касетата ни. Не ни беше разрешено да снимаме машините на противопожарната команда, нито няколкостотинте въоръжени войници, които пристигнаха незабавно и в момента охраняват целия район. Но касетата току-що ни беше върната и ние имахме възможността да ви покажем на живо как изглеждаше сградата след потушаването на избухналите след експлозията пожари. Честно казано, не мога да обвинявам милиционера за действията му; в продължение на няколко минути никой тук не знаеше какво става.

— Бяхте ли заплашвани по някакъв начин, Рич? Искам да кажа, държаха ли се с вас, като че ли вие…

Съдлър заклати енергично глава.

— Съвсем не, Диона. В действителност властите показаха голяма загриженост за нашата безопасност. Освен капитана от милицията, сега с нас има отделение пехотинци от Червената армия и техният офицер ни увери, че те са тук единствено за да се погрижат за сигурността ни, а не за да ни заплашват. Не ни беше разрешено да се приближим до мястото на произшествието и, разбира се, ни беше забранено да напускаме района, но ние така или иначе нямахме намерение да си тръгваме. Касетата ни беше върната преди няколко минути и бяхме информирани, че можем да направим това излъчване на живо. — Камерата се премести върху сградата. — Както виждате, тук все още има приблизително петстотин милиционери, пожарникари и военни, които претърсват отломките, а вдясно от нас се намира съветският телевизионен екип, който прави същото, което и ние. — Толанд се вгледа в картината на екрана. Единственото тяло, което успя да види, изглеждаше ужасно малко. Той реши, че това се дължи на разстоянието и ъгъла, от който снимаше операторът.

— Диона, това, изглежда, е първият голям терористичен акт в историята на Съветския съюз…

— Откакто копелетата го създадоха — изсумтя Толанд.

— Знаем със сигурност — или поне така ни беше казано, че в сградата на Министерския съвет е била взривена бомба. Властите бяха напълно уверени, че става дума именно за бомба, а не за някаква неизправност. Известно ни е също, че трима, а може би и повече, души са загинали, а други четиридесет или петдесет са ранени. Но най-интересното е, че по времето, когато е избухнал взривът в тази сграда, е трябвало да има заседание на Политбюро.

— Мамка му! — Боб остави флакона с пяна на нощната масичка.

— Можете ли да ни кажете дали между загиналите или ранените има членове на Политбюро? — попита веднага Диона.

— Не, Диона. Вижте, ние се намираме на повече от четвърт миля от местопроизшествието, а висшестоящите държавни служители пристигат в Кремъл с автомобили, като при това минават през врата от другата страна на крепостта. Ние дори не знаехме, че те са били там, докато милиционерът, който ни придружаваше, не се изпусна. Точните му думи бяха: „Господи, Политбюро е вътре!“

— Рич, можеш ли да ни кажеш каква е реакцията на Москва по отношение на експлозията?