Ясно личеше, че филмът е сниман през тридесетте години. Героите сякаш бяха излезли от филм на Джон Форд или Раул Уолш — самотният герой принц Александър; двамата му смели, но смешни другари; и неизменната любовна история. Германските врагове бяха арогантни и през по-голямата част от времето лицата им бяха скрити зад сътворени от самия Айзенщайн гротескни шлемове. Завладелите Русия германски рицари бяха поделили страната помежду си, като рицарят, който се беше провъзгласил за „принц на Псков“, беше наложил властта си, избивайки мъже и жени и изгаряйки деца на клада. Сцената на историческата битка със завоевателите беше снимана върху замръзнало езеро.
— Кой лунатик може да реши да се бие върху заледено езеро, като знае, че е облечен в половин тон стомана? — изпъшка Толанд. Лоу му обясни, че това беше исторически факт.
— Сигурен съм, че режисьорът е променил някои неща — каза полковникът. — Но тази битка действително се е състояла.
Сцената беше наистина епична. Германските рицари нападнаха, пренебрегвайки всички тактически правила, а умело водените от Александър руски селяни ги обкръжиха с класическа маневра. След това, естествено, дойде времето и на двубоя между принц Александър и германския предводител. Нямаше никакво съмнение какъв ще бъде изходът от тази схватка. Видели гибелта на водача си, германските войски се пръснаха и се опитаха да се доберат до твърда земя, но ледът поддаде и почти всички се издавиха във водите на езерото.
— Това е съвсем реалистично — изсмя се Лоу. — Помисли си само колко армии са били погълнати от руските земи!
В останалата част от филма беше разрешена любовната история — всеки от двамата смешници получи по едно красиво момиче — и беше показано освобождаването на Псков. Интересното беше, че макар че принцът да качи няколко деца на седлото си при тържественото си влизане в Псков, той не показа ни най-малък интерес към жените. Филмът завърши с литургия, на която Александър застана пред народа и говори за това, което ще се случи с всички, които се опитат да завладеят Русия.
— Опитват се да оприличат Невски на Сталин, не мислиш ли?
— Има нещо такова — съгласи се Лоу. — Силният мъж, абсолютно сам, бащинската фигура на покровител и то какъв покровител! Откъдето и да го погледнеш, това е най-добрият пропаганден филм, който някога е бил създаван. Най-интересното е, че когато една година след премиерата на филма Русия и Германия подписват договора за ненападение, на Айзенщайн му е наредено да режисира театрална постановка на „Валкириите“ от Вагнер. Можеш да го наречеш извинение за наранените чувства на германците.
— Уф. Ти изучаваш този народ повече от мен, Чък.
Полковник Лоу измъкна един кашон изпод бюрото си и започна да го пълни с личните си вещи.
— Така е. Според мен, ако си изправен пред реалната възможност да се изправиш срещу някого в бой, то трябва да се опиташ да го изучиш преди това.
— Мислиш ли, че някога ще се сбием с тях?
Лоу се намръщи за кратко.
— Нагледах се на битки във Виетнам, но в крайна сметка на нас ни се плаща, за да се бием, нали така?
Толанд се изправи и се протегна. Предстояха му четири часа път с кола.
— За тази сепия беше истинско удоволствие да работи с вас, полковник.
— И на този дървеняк му беше много приятно да работи с теб. Слушай, със семейството ми ще се преместим в Леджун. Защо не ни дойдеш на гости някой път? Рибата там кълве много.
— Дадено. — Двамата си стиснаха ръцете. — Желая ти успех с полка, Чък.
— И аз ти желая успех в работата тук, Боб.
Толанд отиде до колата си, подкара по Терминал булевард и излезе на междущатска магистрала 64. Най-неприятната част от обратния път до дома му беше оживеното движение преди тунела до Хамптън Роудз, след което нещата се нормализираха. През цялото време Толанд не спираше да си мисли за някои сцени от филма на Айзенщайн. Най-ужасната от тях не напускаше съзнанието му — германски рицар с кръст на кръстоносец върху плаща си откъсва кърмаче от гърдите на майка му и го хвърля в огъня. Имаше ли човек, който можеше да гледа безчувствено подобно нещо? Нищо чудно, че въодушевяващата тълпите песен „Стани, народе руски“ беше станала толкова популярна в Русия. Някои от сцените направо подтикваха към кърваво отмъщение също като музиката на Прокофиев. „Страхотен разузнавач си, няма що.“ Толанд се усмихна на себе си при мисълта за хората, които трябваше да изучава… „да защитим любимото Отечество!“
Читать дальше