Том Клэнси - Операция „Червена буря“

Телевизионните камери също бяха там. Журналистите бяха възприели навика на американските си колеги да се пъхат навсякъде, за да запишат и най-ужасните сцени и да ги покажат във вечерните новини. Сергетов с изненада видя, че единият от екипите беше американски. Значи партията беше превърнала масовите убийства в международно зрелище.

Сергетов беше твърде ядосан, за да покаже чувствата си. „Там можеше да лежа и аз — помисли си той. — Аз винаги подранявам за заседанията в четвъртък и всички го знаят. Знаят го часовите, служителите, а също и другарите ми в Политбюро. Значи това е предпоследният етап от маскировката. За да мотивираме и поведем хората си, трябваше да извършим тази гадост. А може би между отломките е трябвало да има и член на Политбюро? Някой кандидат-член, разбира се.“

„Сигурно греша“ — каза си Сергетов. Една част от съзнанието му разглеждаше проблема съвсем обективно, докато друга вземаше под внимание личното му приятелство с някои от членовете на Политбюро. Той не знаеше какво да мисли, а това беше странно състояние за един партиен лидер.

— Казвам се Герхард Фалкен — каза мъжът. — Влязох в Съветския съюз преди шест дни през пристанище Одеса. От десет години съм агент на Bundesnachrichtendienst , разузнавателния апарат на правителството на Федерална република Германия. Задачата ми беше да елиминирам Политбюро по време на заседанието му в четвъртък, като поставя бомба в сервизно помещение, намиращо се точно под заседателната зала на четвъртия етаж. — Лоу и Толанд бяха зяпнали телевизионния екран с неприкрито удивление. Всичко беше идеално. „Фалкен“ говореше руски перфектно, с точния синтаксис и дикция, на които учителите в Съветския съюз се опитваха да научат учениците си. Акцентът му беше на ленинградчанин.

— В продължение на много години ръководех малка фирма за внос-износ в Бремен, като се занимавах преимуществено с търговия със Съветския съюз. Пътувал съм из Съветския съюз многократно, като по време на посещенията си съм използвал положението си, за да вербувам агенти, чиято мисия беше да извършват шпионска и подривна дейност, насочена срещу партийни и военни структури.

Камерата даде едър план. „Фалкен“ четеше монотонно показанията си и рядко вдигаше очи, за да погледне към обектива. Зад очилата му можеше да се види, че едното му око е насинено. Ръцете му трепереха леко, докато обръщаше страниците.

— Изглежда, че са го понатупали мъничко — отбеляза Лоу.

— Интересно — отвърна Толанд. — Те ни показват, че обработват затворниците си.

Лоу изсумтя.

— Мъж, който вдига във въздуха сграда, в която има деца? Никой не би дал и пукната пара за такъв човек, дори и ако го изгорят жив. Цялата работа е била обмислена много сериозно.

— Искам да заявя — продължи Фалкен с по-твърд глас, — че не съм имал намерение да убивам деца. Политбюро беше нормална политическа цел, но моята страна не воюва с деца.

Някъде встрани от камерата се чу възклицание на отвращение. Сякаш по команда операторът се дръпна назад, за да покаже двама униформени офицери от КГБ, които стояха с безизразни лица от двете страни на германеца. Публиката се състоеше от двадесетина души в цивилни дрехи.

— Защо дойдохте в нашата страна? — попита един от тях.

— Вече ви отговорих на този въпрос.

— Защо вашата страна иска да убие водачите на КПСС?

— Аз съм шпионин — отговори Фалкен. — Възлагат ми се задачи и аз ги изпълнявам, без да задавам въпроси. Просто следвам инструкциите.

— Как ви заловиха?

— Арестуваха ме на гара Киев. Как са успели да ме разкрият — не ми беше съобщено.

— Страхотно — каза Лоу.

— Той се нарече шпионин — възрази Толанд. — Никой професионалист не говори така за себе си. Професионалистите наричат себе си „офицери“. „Агент“ е човек, който работи за офицера, а „шпиони“ са лошите. Руснаците използват същите думи, които използваме и ние.

Докладът на ЦРУ/DIA пристигна по телекса час по-късно. Герхард Ойген Фалкен. Възраст — четиридесет и три години. Месторождение — Бон. Образование — в обществени училища, бил добър ученик; снимката му обаче липсвала от книгата с випускниците. Военна служба — срочнослужещ в транспортен батальон, чиято документация била унищожена по време на пожар в казармените помещения преди дванадесет години; в личните му вещи бил намерен документ за уволнение след прослужване на срока. Висше образование — диплома по либерални изкуства, добри оценки, но отново липсвала снимка, а трима професори, които са му писали петици, не си го спомняли. Занятие — собственик на малка фирма за внос-износ. Откъде е взел средства, за да регистрира фирмата си? На този въпрос никой не можел да отговори. Живял в Бремен скромно, тихо и самотно. Държал се приятелски по свой начин. Винаги поздравявал съседите си, но никога не общувал с тях. Добър, „много коректен“, според възрастната му секретарка, шеф. Пътувал много. Накратко, много малко хора знаели за съществуването му, много хора имали делови отношения с фирмата му, но никой не знаел нищо за самия него.