Харлан Кобен - Под прикритие

— Сигурен съм, че Клип ти е казал, че и преди Грег е вършил подобни неща.

— Да — отговори Майрън.

— Затова не виждам защо си толкова загрижен — каза Фелдър. — Помощта ти е високо ценена, Майрън, но всъщност не е необходима.

— Знаеш ли къде е?

Фелдър се поколеба.

— Отново те моля, Майрън, да се поставиш на мое място. Ако един от клиентите иска да се крие, би ли пренебрегнал желанието му, или би уважил правата му?

Майрън усети блъфа.

— Зависи — отвърна той. — Ако клиентът ми се е набутал в сериозни неприятности, вероятно ще направя всичко възможно, за да му помогна.

— Какви сериозни неприятности? — попита Фелдър.

— На първо място — комарджийството. Грег дължи много пари на някои крайно неприятни типове.

Все още никаква реакция от страна на Фелдър. Този път Майрън го изтълкува като нещо положително. Ако повечето хора току-що са научили, че клиентът им дължи пари на мафиоти, щяха да покажат все някаква изненада.

— Знаеш за хазарта, нали, Марти?

Думите на Фелдър бяха бавни, сякаш претегляше внимателно всяка от тях.

— Ти си все още нов в бизнеса, Майрън. Поради това изпитваш определен ентусиазъм, който невинаги е на място. Аз съм спортният представител на Грег Даунинг. Това ме натоварва с определени отговорности. Нямам картбланш да ръководя живота му. Това, което върши в свободното си време, е негова, а не моя работа. Ние се грижим за всичките си клиенти, но не сме родители или ръководители на живота им. Важно е отрано да научиш това.

Очевидно Марти е знаел за хазарта.

Майрън запита:

— Защо преди десет дни Грег е изтеглил петдесет хиляди долара?

Фелдър отново не реагира. Или не се изненадваше от думите на Майрън, или имаше способността да изключи връзката между мозъка и лицевите си мускули.

— Знаеш, че не мога да обсъждам това с теб, нито дори да потвърдя, че е било извършено подобно изтегляне.

Фелдър отново плесна с ръце по краката си и се насили да се усмихне.

— Направи една услуга и на двама ни, Майрън — каза той. — Помисли за предложението и остави тази история. Грег ще се появи скоро. Винаги го прави.

— Не съм толкова сигурен — отвърна Майрън. — Този път се е набутал в истински неприятности.

— Ако говориш за онези комарджийски дългове…

Майрън поклати глава.

— Не.

— За какво тогава?

Засега Марти не бе казал нищо на Майрън. Намекна му, че е осведомен за хазарта, но го направи, защото осъзнаваше, че Майрън бездруго знае. Ако отречеше, щеше да изглежда некомпетентен или нечестен. Марти беше умен. Нямаше да направи погрешна стъпка. Майрън се опита да промени темата.

— Защо си снимал на видео жената на Грег? — запита той.

Фелдър примигна.

— Моля? — запита той.

— „Протек“. Това е името на агенцията, която си наел — отвърна Майрън. — Сложили са камера в мотел „Гленпойнт“. Бих искал да знам защо.

Фелдър изглеждаше почти развеселен.

— Помогни ми да разбера това, Майрън. Първо, казваш, че клиентът ми се е набутал в сериозни неприятности. Твърдиш, че искаш да му помогнеш. После започваш да сипеш обвинения за някаква видеокамера. Трудно ми е да те разбера.

— Просто се опитвам да помогна на клиента ти.

— Най-доброто, което можеш да направиш за Грег, е да ми разкажеш всичко, което знаеш. Аз съм неговият адвокат, Майрън. Наистина искам да направя най-доброто за него. А не най-доброто за „Драконите“ или Клип, или когото и да било друг. Каза ми, че Грег имал неприятности. Разкажи ми какви.

Майрън поклати глава.

— Първо ми разкажи за касетата — настоя той.

— Не.

Ето това е. Преговорите на високо ниво бяха сведени до детски разправии. Сигурно скоро щяха да започнат да се плезят един на друг, макар засега лицата им да оставаха дружелюбни. Играеха си на изчакване. Кой щеше да поддаде първи? Майрън обмисли положението. Първо правило на преговорите: не забравяй какво искаш и какво иска противникът ти. Добре. Какво знаеше Фелдър, което Майрън да иска? Информация за петдесетте хиляди долара, видеокасетата и може би и нещо друго. А какво имаше Майрън, което Фелдър да иска? Не много. Майрън беше възбудил любопитството му, когато спомена за сериозните неприятности. Фелдър може и да знаеше вече за неприятностите на Грег, но все пак би искал да разбере какво знае Майрън. Край на анализа. Майрън повече се нуждаеше от информация. Щеше да му се наложи да направи ход. Време за повишаване на залозите. Никаква деликатност повече.

— Не е нужно аз да съм човекът, който задава въпросите — каза Майрън.