Харлан Кобен - Под прикритие

— Какво искаш да кажеш?

— Може вместо мен да ти ги зададе един детектив от отдел „Убийства“.

Фелдър почти не помръдна, но зениците му се разшириха по странен начин.

— Какво?

— На определен детектив от отдел „Убийства“ му остава ей толкова — каза Майрън, като вдигна палеца и показалеца си и показа съвсем малко разстояние, — за да издаде заповед за издирването на Грег Даунинг.

— Детектив от „Убийства“?

— Да.

— Кой е бил убит?

Майрън поклати глава.

— Първо касетата.

Фелдър не беше от хората, които се палят лесно. Той вдигна ръце от скута си, вгледа се в тях, после потропа с крак. Обмисляше положителните и отрицателните страни, ползите и вредите и всичко друго. Майрън очакваше, че Марти ще започне да чертае диаграми.

— Никога не си практикувал като адвокат, нали, Майрън? — запита Фелдър.

Майрън поклати глава.

— Изкарах изпита и това беше всичко.

— Късметлия си. — Марти въздъхна и направи отегчен жест с ръка. — Знаеш ли защо хората смятат адвокатите за боклуци? Защото те са си такива. Вината не е тяхна. Виновна е системата. Тя окуражава измамите, лъжите и гнусното поведение. Представи си, че участваш в детски мач. Кажи на хлапетата, че днес няма да има рефери и те трябва да се оправят сами. Това ще доведе до доста неетично държане, нали? Вероятно. После обаче кажи на дечицата, че трябва да спечелят на всяка цена, независимо как. Кажи им, че единственото им задължение е да спечелят и трябва да забравят за неща като спортсменство и честна игра. Това е нашата съдебна система, Майрън. Допускаме измамата в името на някакво абстрактно добро.

— Кофти аналогия — каза Майрън.

— Защо?

— Онази част за реферите. Адвокатите трябва да застанат пред съдии.

— Не много от тях. Повечето случаи се уреждат преди съдията да се запознае с тях. Знаеш го. Системата окуражава адвокатите да лъжат и изкривяват нещата, под предлог, че е важен интересът на клиента. Тази дивотия за интереса на клиента стана извинение за какво ли не. Тя ръководи нашата съдебна система.

— Наистина вълнуващо — каза Майрън. — Но всичко това свързано ли е с касетата?

— Пряко — отговори Фелдър. — Адвокатката на Емили Даунинг изкриви истината и излъга. Стигна до неетична и ненужна крайност.

— За разправията за попечителство над децата ли говориш? — попита Майрън.

— Да.

— Какво още е направила?

Фелдър се усмихна.

— Ще ти подскажа. Това обвинение сега се прави в един от всеки три случая в Съединените щати. Стана почти стандартна практика. Хвърлят го като ориз на сватба, макар то да унищожава живота на някои хора.

— Тормоз над децата?

Фелдър не си направи труда да отговори.

— Смятахме, че трябва да смажем тези злобни и опасни лъжи. Да уравновесим везните, както се казва. Не се гордея с това. Никой от нас не се гордее. Но не се и срамувам. Не можеш да се бориш честно, ако противникът ти настоява да използва месингов бокс. Трябва да направиш всичко възможно, за да оцелееш.

— И какво направихте?

— Записахме Емили Даунинг в доста деликатно положение.

— Какво точно имаш предвид, когато казваш „деликатно“?

Фелдър стана и извади ключ от джоба си. Отключи един от шкафовете и извади видеокасета. После отвори друг шкаф. Откриха се телевизор и видео. Той вкара касетата във видеото и взе дистанционното.

— Сега е твой ред — каза Марти. — Разкажи ми за сериозните неприятности на Грег.

Беше време и Майрън да отстъпи малко. Друго важно правило на преговорите: не трябва само да взимаш. Това ще ти навреди в крайна сметка.

— Смятаме, че една жена е изнудвала Грег — каза той. — Тя е имала няколко псевдонима. Обикновено Карла, но е използвала и имената Сали или Лиз. Била е убита миналата събота вечер.

Това шокира Фелдър. Или поне така изглеждаше.

— Не е възможно полицията да подозира Грег…

— Възможно е — отвърна Майрън.

— Но защо?

Майрън отговори неясно:

— Грег е последният човек, с когото са я видели в нощта на убийството. Отпечатъците му са намерени на местопрестъплението. А полицията намери оръжието в дома му.

— Претърсвали са къщата му?

— Да.

— Не могат да направят това.

Марти беше готов да влезе в ролята си на адвокат.

— Имат заповед — каза Майрън. — Познаваш ли тази жена? Тази Карла или Сали?

— Не.

— Имаш ли някаква представа къде е Грег?

— Абсолютно никаква.

Майрън се вгледа внимателно в него, но не можа да разбере дали лъже. Освен в много редки случаи, не можеш да определиш дали един човек лъже, като наблюдаваш очите му, или езика на тялото, или нещо подобно. Нервните и неспокойни хора също казват истината, а един добър лъжец може да изглежда напълно искрен. Така наречените „специалисти по езика на тялото“ обикновено оставаха излъгани.