Харлан Кобен - Под прикритие

Марти плесна с ръце по краката си и се наведе напред.

— Приятно ли ти е да бъдеш спортен агент?

— Да.

— Добре — кимна сериозно Фелдър. — Важно е да харесваш това, с което се занимаваш. Изборът на професия е най-важното решение, което взима човек. По-важно дори от избора на съпруга.

Той вдигна очи към тавана и продължи:

— Кой беше казал, че можеш да се отегчиш от приятелството си с хората, но никога от работата, която обичаш?

— Уинк Мартиндейл? — запита Майрън.

Фелдър се засмя.

— Предполагам, че не си дошъл тук, за да изслушаш личните ми философски размисли — каза той. — Затова, позволи ми да сложа картите си на масата. Би ли желал да дойдеш да работиш за „Фелдър Инк.“?

— Да работя тук? — учуди се Майрън.

Правило номер 1 при интервютата за работа: объркай ги с остроумни отговори.

— Ето какво бих искал да направя — каза Фелдър. — Искам да те направя старши вицепрезидент. Заплатата ти ще бъде повече от щедра. Ще можеш да оказваш на всичките си клиенти прочутото внимание на Болитар, което те очакват, а освен това ще имаш ресурсите на компанията ми на свое разположение. Помисли за това, Майрън. При мен работят над сто човека. Имаме собствена туристическа агенция. Имаме и… е, да ги наречем такива, каквито са — леваци, които да се разправят с всички подробности, необходими в нашия бизнес, като по този начин те освобождават от тях и ти дават възможност да се занимаваш с важните задачи.

Фелдър вдигна ръка, сякаш искаше да спре Майрън, който дори не бе помръднал.

— Знам, че имаш сътрудничка — госпожица Есперанца Диас. Тя, разбира се, също ще се присъедини към нас. С по-висока заплата. Освен това научих, че тя завършва право тази година. Тук ще има голяма възможност за напредък — каза Марти и добави: — Е, какво мислиш?

— Поласкан съм…

— Не бъди — прекъсна го Фелдър. — За мен това е разумно за бизнеса решение. Познавам добрата стока, когато я видя.

Той се наведе напред с искрена усмивка.

— Остави някой друг да тича по поръчките на клиентите, Майрън. Искам да те освободя, за да правиш това, което вършиш най-добре — да набираш нови клиенти и да сключваш сделки.

Майрън нямаше интерес да се отказва от собствената си компания, но човекът срещу него знаеше как да представи нещата в привлекателна светлина.

— Може ли да помисля по въпроса? — попита Майрън.

— Разбира се — отговори Фелдър, като вдигна ръце в знак, че се предава. — Не искам да те притискам, Майрън. Помисли на спокойствие. Естествено, не очаквам да ми отговориш още сега.

— Благодаря ти за това — каза Майрън, — но всъщност исках да поговоря с теб по друг въпрос.

— Моля. — Фелдър се облегна назад, скръсти ръце и се усмихна. — Давай — каза той.

— Става дума за Грег Даунинг.

Усмивката не изчезна, но светлината зад нея леко помръкна.

— За Грег Даунинг?

— Да. Имам няколко въпроса.

Марти все още се усмихваше.

— Осъзнаваш, разбира се, че не мога да разкрия нищо, което попада в категорията на поверителното, нали?

— Естествено — съгласи се Майрън. — Чудех се дали можеш да ми кажеш къде е.

Марти изчака за момент. Това вече не беше съвещание, на което се опитваш да продадеш или купиш нещо. Това бяха преговори. Добрият преговарящ винаги е ужасяващо търпелив. Също като добрия следовател той трябва да бъде добър слушател преди всичко. Трябва да накара опонента си да говори. След няколко секунди Фелдър попита:

— Защо искаш да знаеш това?

— Трябва да говоря с него — отговори Майрън.

— Мога ли да попитам за какво става дума?

— Страхувам се, че е поверително.

Двамата се вгледаха един в друг с открити и дружелюбни лица, но сега приличаха на двама покерджии, които не искат да покажат картите си.

— Майрън — започна Фелдър, — трябва да влезеш в положението ми. Не ми е удобно да разкривам подобна информация, без да имам абсолютно никаква идея защо искаш да се видиш с него.

Време за разтърсване на противника.

— Не се включих в „Драконите“, за да се върна към баскетбола — каза Майрън. — Клип ме нае, за да открия Грег.

Фелдър сключи вежди.

— Да го откриеш? Мислех, че се е уединил, за да лекува контузения си глезен.

Майрън поклати глава.

— Това е историята, съобщена от Клип на пресата.

— Ясно — отвърна Фелдър, като подпря брадичката си с ръка и кимна бавно. — И ти се опитваш да го намериш?

— Да.

— Клип те нае? Той самият те избра? Идеята е била негова?

Майрън отговори утвърдително. На лицето на Фелдър имаше лека усмивка, сякаш се наслаждаваше на някаква шега, която само той знаеше.