Харлан Кобен - Под прикритие

— Защо Грег е изтеглил петдесет хиляди долара в брой? — попита Майрън.

— Не го питах — отговори Фелдър. — Както вече ти обясних, не мога да отговарям за личния живот на клиентите си.

— Мислел си, че е заради хазарта, нали?

Фелдър отново не си направи труда да отговори. Той вдигна очи от пода.

— Каза, че онази жена го е изнудвала.

— Да — потвърди Майрън.

Марти го погледна сериозно.

— Знаеш ли какво е имала срещу него?

— Не съм сигурен. Предполагам, че става дума за комарджийството.

Фелдър кимна. Гледайки право напред, той насочи дистанционното към телевизора и натисна няколко копчета. Екранът проблесна. Появи се хотелска стая. Камерата очевидно снимаше от долу нагоре. В стаята нямаше никой. Дигитален брояч показваше часа. Сцената напомни на Майрън за касетите с Марион Бари, пушещ крек.

Охо.

Можеше ли да е това? Сексът трудно можеше да докаже, че някой не е подходящ за родител, но дрогата? Как по-добре да уравновесиш везните, както се бе изразил Фелдър, освен да покажеш една майка, която пуши или смърка, или си бие дрога в хотелска стая? Как подобно нещо би повлияло на съдията?

Но скоро Майрън разбра, че греши.

Вратата на хотелската стая се отвори. Емили влезе сама. Огледа се наоколо колебливо. Седна на леглото, после стана. Разходи се. Седна отново. Отново стана и се заразхожда. Погледна в банята, върна се и продължи да обикаля. Пръстите й взимаха всичко, което докосваха — хотелски брошури, меню от румсървис, телевизионен справочник.

— Има ли звук? — попита Майрън.

Марти поклати глава отрицателно. Все още не поглеждаше към екрана.

Майрън гледаше като омагьосан как Емили продължава нервния си ритуал. Внезапно тя застина и се обърна към вратата. Сигурно някой беше почукал. Тя колебливо приближи към вратата. Търсейки господин Подходящия? Сигурно беше така, помисли си Майрън. Но когато Емили натисна бравата и вратата се отвори, Майрън осъзна, че отново е сгрешил. В стаята не влезе господин Подходящ.

Влезе госпожица Подходяща.

Двете жени поговориха известно време. Пиха по едно от минибара в стаята. После започнаха да се събличат. Стомахът на Майрън се сви. Докато стигнат до леглото, беше видял повече от достатъчно.

— Спри го — обърна се той към Фелдър.

Марти го направи, все още без да поглежда към екрана.

— Наистина мислех това, което ти казах преди малко — каза Марти. — Не се гордея с постъпката си.

— Какъв човек — отвърна Майрън.

Сега вече разбираше свирепата неприязън на Емили. Тя наистина бе уловена в неудобна ситуация, но не с мъж, а с жена. Разбира се, нямаше закон срещу това. Но повечето съдии щяха да се повлияят. Такъв беше светът. И говорейки за света, Майрън си помисли, че познава госпожица Подходяща под друг прякор.

Тъмпър.

Майрън се върна в офиса си, като се чудеше какво означава всичко това. Първо, означаваше, че Тъмпър бе нещо повече от безвредно отклонение в тази история. Но какво пък точно беше? Беше ли подмамила Емили, или и самата тя не знаеше нищо по въпроса? Бяха ли те двете сериозни любовници, или ставаше дума само за една вечер? Фелдър твърдеше, че не знае. На записа двете жени не изглеждаха много близки, поне не в онази малка част, която Майрън изгледа, но той пък не беше експерт в тази област.

Той зави на изток по 50-а улица. Албинос с бейзболна шапка и жълти шорти върху съдраните си джинси свиреше на индийска цитра. Пееше песента от седемдесетте години „Нощта, когато Чикаго загина“ с глас, който напомни на Майрън за възрастните китайки в обществената пералня. Пред албиноса имаше тенекиено канче и няколко касети. Надписът пред него гласеше: „Оригиналният Бени и неговата вълшебна цитра. Само 10 долара“. Оригинален. Олеле. Кой ли би си помислил, че някой може да имитира албиноса и цитрата му и музиката от седемдесетте години?

Бени му се усмихна. Когато стигна до куплета, където синът научаваше, че сто ченгета са загинали и може би дори и бащата на момчето, Бени захлипа. Минавайки покрай него, Майрън пусна един долар в канчето му. Прекоси улицата. Мислите му непрекъснато се връщаха към касетата с Емили и Тъмпър. Чудеше се какво ли означава това. Отначало се бе почувствал като мръсен воайор, защото бе гледал касетата. Сега се чувстваше такъв, защото си я припомняше. Все пак това вероятно не беше нищо повече от случайна история. Каква възможна връзка можеше да има с убийството на Лиз Горман? Не виждаше абсолютно никаква. Освен това обаче все още не виждаше какво общо е имала Лиз Горман с комарджийството на Грег и въобще с цялата история.