Дэвид Балдаччи - Последната миля

— На какви основания? — прекъсна го сприхаво Дженкинс.

— На основания на откритията, които направихме в хода на разследването. Убедени сме, че в случая са замесени сили, които действат на територията на няколко щата, а това поставя случая в компетенцията на ФБР.

— Ще предоставите ли на съда резултатите от вашите открития, агент Декър? — попита Матюс.

— Моят началник, агент Богарт, оглавява специален екип, който работи по случая. Той ме упълномощи да предоставя на съда възможността да се свърже директно с него. Така агент Богарт ще ви запознае с всички подробности по случая.

Джеймисън и Девънпорт се спогледаха с изненада.

— На съда, но не и на прокуратурата? — възмути се Дженкинс.

— Има ли основателна причина тази информация да не може да бъде разгласена на открито съдебно заседание? — попита съдия Матюс.

— Агент Богарт ще ви обясни всичко, ваша чест. Въпросът е много чувствителен, убедени сме, че разкриването на подробности по случая в този момент ще се отрази неблагоприятно върху разследването и ще позволи на виновните да се укрият от отговорност за извършените от тях престъпления.

— Нищо в думите ви не обяснява защо господин Марс не може да остане в ареста до окончателното разрешаване на случая — посочи Дженкинс.

Декър отвърна, преди съдията да се намеси:

— Съжалявам, смятах, че нападението срещу господин Марс в затвора, когато той едва не беше пребит до смърт от надзирателите, ни дава достатъчно основание да се опасяваме за живота му, ако отново се озове в затвора. Не бива да забравяме и факта, че господин Марс е завел многомилионен иск срещу затворническата администрация на щата Тексас, с който настоява за обезщетение за престъпните действия на нейните служители. Предполагам, че това превръща господин Марс в персона нон грата за тези хора, сред които със сигурност има приятели или съучастници на въпросните надзиратели. Тяхната самоличност не е била разкрита от следствието и те продължават да изпълняват служебните си задължения. Фактите ми дават достатъчно основания да смятам, че връщането на господин Марс в затвора крие опасности за него. Нещо повече, то би могло да се окаже равносилно на смъртна присъда.

Съдия Матюс погледна Дженкинс.

— Вярно ли е това?

Прокурорът пребледня под гневния поглед на съдията.

— Ваша чест, това е бил злощастен инцидент и ние сме убедени, че пребиваването в затвора не крие никакви опасности за господин Марс.

— Бих предпочел да заложим на сигурно — намеси се Декър — и да избегнем и най-малката възможност развоят на събитията да опровергае господин Дженкинс. Не виждам с какво ще помогнем на господин Марс, ако се окаже, че той е невинен, но е загинал зад решетките. Може би обвинението е на друго мнение?

Съдията изсумтя при този коментар.

Дженкинс се взираше безмълвно в Декър, който продължи:

— Федералното бюро получи съгласието на щатските власти да поеме под своя опека господин Марс, след като той едва не бе пребит до смърт в затвора, и изразява своята готовност да продължи въпросната опека.

Съдията погледна Декър и попита:

— Това предложение одобрено ли е от ФБР?

— Агент Богарт ще ви предостави нужните уверения и подробности.

Съдията се обърна отново към Дженкинс.

— Отсъждам обвиняемият да бъде предоставен под опеката на агент Декър и ФБР, докато не се появят нови обстоятелства, които да налагат преразглеждане на това решение.

— Но, ваша чест… — започна прокурорът с укор в гласа.

— Аз вземам решението, Франк, така че не започвай! Изобщо не ми хареса начинът, по който подходи към случая, затова трябва да си доволен, че не освободих безусловно обвиняемия. Съдът се оттегля — каза Матюс, стовари чукчето, стана от мястото си и се оттегли в задната стаичка.

Дженкинс погледна към Декър, докато приставите сваляха белезниците на Марс.

— Надявам се, че знаете какво правите — каза той.

Аз също, помисли си Декър. Аз също.

Марс седеше на предната седалка и разтриваше китките си, където се бяха впивали белезниците.

— Благодаря — каза той на Декър, който шофираше.

Оливър, Джеймисън и Девънпорт се возеха на задната седалка.

Когато излязоха от съдебната зала, Декър не каза нито дума и подмина журналистите, насочили микрофони и камери към лицето му.

Джеймисън и Девънпорт го засипаха с въпроси, докато прекосяваха паркинга, но той отново остана безмълвен. Сега обаче Джеймисън се пресегна и потупа Декър по рамото.