Дэвид Балдаччи - Последната миля

— Това ли е стратегията, която спомена по-рано? — попита Декър.

— Да — кимна Оливър.

— Е, петдесетте милиона ще компенсират — поне във финансово изражение — пропуснатата възможност да играеш в НФЛ.

— Не искам да храниш прекомерни надежди — добави Оливър. — Няма да е лесно и няма гаранция, че ще получиш тази сума, но те уверявам, че ще направя всичко по силите ми.

Марс остана безмълвен в продължение на няколко секунди. После я прегърна и каза:

— Благодаря ти, Мери! Благодаря ти!

Никой не забеляза тримата щатски полицаи и цивилния мъж до момента, в който не застанаха до тях.

Декър ги видя едва тогава и попита:

— С какво можем да ви помогнем?

Те не му отговориха, а наобиколиха Марс.

— Господин Марс, моля, станете — нареди цивилният, след като показа значката си и се представи като инспектор от отдел „Убийства“.

— Какво? Защо? — възкликна Марс.

— Моля, станете! — повтори по-строго инспекторът.

— Какво е това? — попита Оливър и се надигна от мястото си. — Аз съм неговият адвокат.

— Ще получите възможност да говорите с клиента си. Но не сега. Моля, станете, господин Марс. Моля ви за последен път.

Марс погледна Декър, който кимна, и той се изправи. Сложи машинално ръце зад гърба си. Инспекторът даде знак на един от униформените, който му щракна белезниците.

— Арестуван сте във връзка с убийствата на Рой и Лусинда Марс — заяви инспекторът, след което прочете на Марс правата му.

— Но той беше оправдан! — възкликна изумена Оливър.

— Оправдателната присъда е отменена. Затова сме тук.

— Не могат да го направят — каза Оливър.

Инспекторът й връчи някакви документи.

— Ето съдебната заповед по случая. Да вървим, господин Марс.

Полицаите го поведоха към изхода, а Оливър извика след него:

— Ще се видим в участъка, Мелвин! — После седна и зачете първата страница на документа.

— Какво пише? — поинтересува се Джеймисън и се надигна от мястото си.

Погледът на Оливър пробяга набързо по листа и лицето й пребледня. Тя се вторачи в Декър, който въздъхна тихо и каза:

— Не вярвах, че ще го направят.

— Какво да направят? — попита остро Джеймисън.

— Знаел си? — възкликна Оливър.

— Подозирах.

— Ще ми каже ли някой какво става? — попита Девънпорт, която бе застанала до Джеймисън.

Декър обясни:

— Разследването ни показа, че е напълно възможно някой да е платил на Реджина Монтгомъри, а тя на свой ред да е убедила Чарлс да признае за убийствата на Рой и Лусинда. Самопризнанията на Чарлс са единствената причина Мелвин да излезе на свобода и присъдата му да бъде отменена. — Той погледна Оливър и попита: — Прав ли съм?

Тя кимна, но не каза нито дума.

— О, боже! — възкликна Джеймисън.

— Това означава… — започна Девънпорт.

— Това означава — прекъсна я Декър, — че щатът Тексас продължава да смята Мелвин за убиец. В резултат на това оправдателната му присъда е отменена.

— Как са разбрали за нашите открития? — попита Джеймисън.

— От Тексас са изпратили свои хора в Алабама, които да разследват случая „Монтгомъри“ — обясни Декър. — А ние разказахме за нашите открития и подозрения на властите в Алабама. Те вероятно са ги споделили с колегите от Тексас.

— Но Мелвин няма нищо общо с лъжите на Монтгомъри — възрази Джеймисън.

— Това е без значение от правна гледна точка — обясни Оливър. — Все едно нищо не се е променило. Ако няма признание или то бъде прието за невалидно, в сила влиза първоначалната присъда. Ако Монтгомъри е излъгал, показанията му нямат сила.

Джеймисън се обърна ужасена към Декър.

— Излиза, че в резултат от нашите усилия Мелвин ще се върне в затвора, където може да бъде екзекутиран?

Декър не отговори, а извади телефона си и тръгна към изхода, откъдето преди минути бе минал Марс на път към затвора. Набра един номер, докато следеше с поглед как полицаите потеглят заедно с Марс. Телефонът иззвъня два пъти, преди да му отговорят.

— Агент Богарт, обажда се Декър. Няма да се обидя, ако ми кажеш да вървя по дяволите, но трябва да те помоля за голяма услуга…

— Моля, станете! — извика едрият пристав.

Всички в съдебната зала се изправиха на крака, включително единственият сред тях, който бе с белезници.

Съдия Матюс, съсухрен мъж с оредяла коса и изпъкнала адамова ябълка, отвори вратата зад съдебната маса, изкачи стъпалата към подиума и зае мястото си.

— Седнете! — нареди приставът.

Мери Оливър беше от едната страна на Марс. Декър, облечен в костюма, който бе купил с помощта на Джеймисън, седеше от другата му страна.