Дэвид Балдаччи - Последната миля

Щатският прокурор беше на петдесет и няколко, с рехав кичур побеляла коса, която не покриваше розовото му теме. Яката на ризата му бе твърда като мукава от прекомерно колосване и това като че ли се отразяваше на настроението му. Пред себе си на масата на обвинението бе поставил папка с надпис Марс, Мелвин. Прокурорът движеше безмълвно устни, сякаш репетираше речта си пред съда.

На втория ред в залата седяха Девънпорт и Джеймисън. Сред присъстващите имаше доста репортери, тъй като новината за ареста на Марс вече се бе разчула. Имаше и няколко десетки местни жители, които зяпаха наоколо с любопитство.

Съдията огледа масите на защитата и обвинението, покашля се и каза:

— Съдебното заседание се свиква по молба на защитата, затова ще дадем думата първо на адвоката на обвиняемия.

Оливър стана, приглади сакото на костюма си и оправи маншетите на блузата си.

— Ваша чест, действията на щата по това дело могат да бъдат обобщени по следния начин: властите в Тексас обвиниха несправедливо моя клиент, господин Марс, хвърлиха го в затвора за повече от двайсет години и едва не го екзекутираха, преди да получат доказателства за неговата невинност и да открият, че са допуснали грешка. Впоследствие същите власти освободиха господин Марс, отмениха присъдата му и приеха да му изплатят обезщетение от двайсет и пет хиляди долара. — Тя си пое дъх и продължи пледоарията си, изпълнена с искрено възмущение: — Сега, малко след като върнаха свободата на моя клиент, те отмениха едностранно оправдателната присъда, отнеха свободата му и го поставиха под арест. Затова той седи тук, пред нас, окован в белезници. Всичко това е било извършено без съответните съдебни процедури и без присъствието на адвокат, а това лишава моя клиент от справедлив процес. Ето защо подадох молба до съда във връзка с нарушените му права, тъй като е очевидно, че щатът Тексас е задържал клиента ми напълно незаконно. Затова настоявам за незабавното му освобождаване. Настоявам освен това съдът да потвърди отмяната на присъдата и изплащането на компенсация на Мелвин Марс.

Оливър постави ръка на рамото на Марс и продължи:

— Всяко друго решение би било подигравка с правосъдието и би създало необоснован и опасен прецедент, който позволява на щата да се оттегли едностранно от споразумението с моя клиент. Можем да предположим, че щатът ще се опита да постъпи по същия начин с други обвиняеми в бъдеще.

— Ясно — заяви съдия Матюс, след което се обърна към прокурора и каза: — Господин Дженкинс, позицията на защитата изглежда логична и добре аргументирана. На мен също не ми допада идеята щатските власти да се отмятат от думата си. Ако защитата не може да разчита на споразуменията, сключени с прокуратурата, това би хвърлило в хаос цялата правосъдна система.

Дженкинс се надигна от мястото си, закопча сакото си, приглади няколко непокорни косъма на главата си, изгледа с укор Марс и Оливър и насочи цялото си внимание към съдията.

— Ваша чест — започна той с провлачен глас, — действията, предприети от щата, бяха единствено възможните в случая. Трябва да призная, че ситуацията е малко необичайна…

— Меко казано — прекъсна го съдия Матюс.

— Господин Марс беше освободен от затвора поради една-единствена причина. — Тук прокурорът направи пауза и вдигна пръст, за да подчертае думите си. — И тази причина бяха показанията на друг човек, Чарлс Монтгомъри. Въпросният господин Монтгомъри, вече покойник, беше екзекутиран от щата Алабама за най-различни тежки престъпления. Той призна, че е извършил убийствата, за които е бил осъден господин Марс. При първоначалното разследване колегите стигнали до извода, че господин Монтгомъри разполага с информация за престъплението и споделя подробности, които само истинският извършител би могъл да знае. Сега, до голяма степен благодарение на усилията на ФБР, изглежда очевидно, че господин Монтгомъри и съпругата му, която най-вероятно е била убита с цел прикриване на следите, са получили значителна парична сума в замяна на тези показания. Следователно почти сигурно е, че господин Монтгомъри няма нищо общо с убийствата на Рой и Лусинда Марс, той е също толкова виновен за тях, колкото аз или вие, ваша чест. Затова щатът отстоява позицията, че първоначалната присъда на господин Марс е справедлива и мястото му е в затвора.

Дженкинс изгледа отново Марс с хладно презрение и продължи:

— Позволете ми да добавя, че щатът Тексас ще проучи най-задълбочено въпроса дали господин Марс е свързан по някакъв начин с този дързък опит за измама на правосъдната система, тъй като той единствен би имал полза от фалшивите самопризнания на господин Монтгомъри.