Дэвид Балдаччи - Последната миля

Оливър скочи от мястото си.

— Няма никакви доказателства, че клиентът ми е свързан с това, ваша чест.

Дженкинс настръхна.

— Явно самият факт, че тези вече дискредитирани признания се появиха точно преди насрочената екзекуция на обвиняемия, е резултат на необичайно съвпадение.

Оливър го изгледа изумена и отвърна със сарказъм:

— Да, сигурна съм, че господин Марс е изчакал да останат няколко минути преди да бъде екзекутиран, за да уреди от отделението на осъдените на смърт чудотворното признание, което го е спасило.

— Не е необходимо да използвате подобен непрофесионален тон — сопна се Дженкинс.

— Освен това — продължи Оливър — властите са имали достатъчно време да проверят достоверността на твърденията на господин Монтгомъри. И те са ги проверили, в резултат на което клиентът ми беше напълно оправдан. Ако на щата бъде разрешено да се отметне от взетото решение, това би минирало отмяната на несправедливо издадените присъди и нито един гражданин на Тексас не би могъл да разчита да бъде оправдан, без да изпитва страх, че впоследствие властите ще се отметнат от взетото решение.

— В интерес на щата е осъдените убийци да бъдат изолирани от обществото — възрази Дженкинс.

Съдия Матюс го прекъсна с думите:

— Струва ми се, господин Дженкинс, че щатът сам е забъркал тази каша. И ако той си присвои правото да се оттегля едностранно от споразуменията, които е сключил, тогава защитата е права да твърди, че това би направило несъстоятелна цялата ни правосъдна система.

Дженкинс разпери ръце.

— Ваша чест, всички желаем да проучим въпроса възможно най-задълбочено. Намирам за повече от наложително междувременното задържане под стража на обвиняемия. Предимствата от подобно решение определено натежават над недостатъците. Ако той е невинен, това няма да му навреди. Но ако е виновен, в което сме убедени, няма да има възможността да се укрие. Той не е свързан по никакъв начин с общността и според нас рискът да избяга е особено голям.

Оливър възрази:

— Господин Марс не притежава нито паспорт, нито какъвто и да било валиден документ за самоличност и благодарение на щата Тексас няма нито работа, нито пари. Не мисля, че съществува риск да избяга.

— Мексиканската граница е на един хвърлей, лесно може да премине през нея — контрира Дженкинс. — Тя, както добре знаем, не е спирачка за имигрантите, които се опитват да влязат в страната ни. Това означава, че няма да е проблем да бъде премината и в обратната посока.

Съдията изгледа неуверено и двамата. Обърна се към Оливър и каза:

— Не мога да заявя, че приемам напълно доводите на господин Дженкинс, но не мисля, че ако господин Марс бъде поверен на грижите на щата до края на разследването, това ще му навреди особено.

В този момент Декър се изправи и всички погледи в съдебната зала се насочиха към внушителната му фигура. Той почувства вперените в него очи и стомахът му се сви, а нервите му се опънаха до крайност. Обикновено избягваше публичните изяви.

Освен това не искаше да лъже съдия. Но следваше собствения си план и нямаше друг избор, освен да го доведе докрай.

— Мога ли да се изкажа с ваше позволение, господин съдия? — попита той.

— А вие сте…? — изгледа го въпросително съдия Матюс.

Декър избърса потта от лицето си. Усещаше влага под мишниците. Прилоша му леко. Зачуди се за миг дали няма да припадне в съдебната зала. Представи се с леко разтреперан глас:

— Еймъс Декър. Тук съм като представител на Федералното бюро за разследване.

Дженкинс побърза да възрази:

— Не виждам какво общо може да има ФБР със случай, който се намира изцяло под юрисдикцията на щата Тексас.

Декър не откъсваше поглед от съдията.

— ФБР има роля в разследването, господин съдия. Както обвинението вече спомена, именно нашите усилия хвърлиха сянка на съмнение върху показанията на господин Монтгомъри.

— Но… — започна Дженкинс.

Съдията обаче вдигна ръка.

— Струва ми се логично. Нека агент Декър се изкаже.

За пръв път в живота си Декър изведнъж започна да вижда всичко във възможно най-ярките нюанси на синьото, макар никой да не бе умрял в съдебната зала. Затвори очи.

— Агент Декър? — подкани го съдията, докато Дженкинс изсумтя и изгледа подигравателно Декър.

Направи го, Декър. Веднага. Финтирай противника. Вземи му топката. Веднага!

Декър отвори очи и започна с твърд, уверен глас:

— Федералното бюро за разследване е убедено, че случаят е далеч по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. Убедени сме също така, че господин Марс е невинен.