Дэвид Балдаччи - Последната миля

Декър вдигна бавно поглед от храната си, а Джеймисън изгледа подозрително Девънпорт.

— Не го споменах, защото няма нищо общо с причините да поемем случая — отвърна той.

— Стига, Еймъс! — каза Девънпорт. — С твоя ум! Хипертимезия, съчетана със синестезия в резултат на мозъчна травма, получена на футболното игрище? Прекалено умен си, за да пропуснеш връзката.

— Богарт ли ти каза? — попита той.

Тя кимна.

— Дойдох преди седмица. Имах достатъчно време да се аклиматизирам и да поговоря с Рос. Току-що бе приключил със случая, който сте разследвали заедно, и тъй като вече бях дала съгласието си да се включа в екипа, сподели доста подробности.

— Не съм убедена, че е трябвало да го прави — каза Джеймисън.

Девънпорт вдигна ръце в знак на капитулация.

— Моля ви, не си правете грешни изводи. Рос не ми е казал всичко, но достатъчно, за да открия сходства между убийството на семейството ти и на родителите на Марс. Аз също намирам случая за интригуващ.

— И Богарт ти е казал за моето състояние? — попита Декър.

— Ами, да. По професия съм клиничен психолог, Еймъс. Специализирала съм в областта на когнитивните аномалии. Между другото, познавам доста от хората в Института за когнитивни изследвания край Чикаго, макар те да са започнали работа там години след като ти си напуснал.

Декър изтри устните си със салфетка.

— Целта ни в случая с Марс е да разберем дали е невинен или не. Нищо повече. А това няма нищо общо с моите когнитивни аномалии. Защото нямам намерение да се превръщам в обект на ничие изследване.

Девънпорт отпи от бирата си.

— Както искаш. Но смятам, че пропускаме чудесна възможност. Извинявай, ако съм те засегнала по някакъв начин. Това е последното, което бих искала да направя. Не съм имала подобно намерение.

Декър сви рамене, но не каза нищо.

Минута по-късно пристигна Богарт и се присъедини към тях. Сервитьорката дойде и взе поръчката му. Когато тя се отдалечи, агентът каза:

— Искам да се извиня за срещата днес. Милиган прекали и му го казах. Не бива да се заяждаме един с друг. Ние сме екип. И който иска да остане в екипа, ще трябва да се държи толерантно.

— Той си беше харесал онзи случай и си го защитаваше — каза Декър. — Не ме е засегнал.

— И така да е, но трябваше да го защитава по-професионално. Внушенията, че се опитваш да саботираш случая му, бяха абсурдни.

Сервитьорката донесе чаша вино за Богарт и той отпи.

— Лиза сигурно вече ви е споменала, че споделих с нея част от случилото се в Бърлингтън.

— Да — отвърна Джеймисън. — Оказа се, че знае за състоянието на Еймъс — добави тя с лек укор.

Дори Богарт да забеляза недоволството й, предпочете да не му обръща внимание.

— Тъкмо разказвах на Еймъс, че съм работила с колегите от Института за когнитивни изследвания — намеси се Девънпорт.

— Но госпожица Девънпорт ме увери, че моите аномалии нямат нищо общо с разследването на случая „Мелвин Марс“ — добави Декър.

Девънпорт вдигна халбата си.

— Туш! — каза тя. — Моля, наричай ме Лиза.

— Марс остава в затвора в Тексас. Първата ни задача е да отидем там — заяви Богарт. — Мястото, където са убити родителите му, се намира на стотици мили западно от затвора.

— А после ще разпитаме Чарлс Монтгомъри в Алабама — обади се Декър.

— Точно така.

— Можем ли да научим нещо повече за този човек, преди да говорим с него? — попита Девънпорт. — Възможно ли е да има някаква връзка между Марс и него?

— Полицията несъмнено търси отговора на този въпрос — отвърна Богарт. — Искам да ви предупредя от самото начало, че ще трябва да действаме доста предпазливо. Щатските власти в Тексас определено няма да останат доволни от появата на федерални агенти. Възможно е дори да ни попитат какво правим там и защо проявяваме интерес към случая. Не мога да ви обещая, че окажат ли натиск, ще имаме силите да му устоим. — Той погледна Декър и уточни: — ФБР получи предварително одобрение за разследване на случаите, изложени в онази папка, Декър. „Марс“ не фигурира сред тях.

— Но въпреки това можем да го проучим — настоя Декър.

— Да, но не бива да забравяме, че властите в Тексас не обичат пришълци от Вашингтон да се бъркат в работата им.

— Можем ли да получим достъп до материалите от процеса? — попита Джеймисън. — Мисля, че трябва да се заемем първо с тях. За момента разполагаме единствено с информацията, която Еймъс откри онлайн.

— Ще се обадя и ще направя всичко възможно — обеща Богарт.