Дэвид Балдаччи - Последната миля

Милиган се облегна на стола си, напълно смазан.

Декър погледна Богарт.

— Сега можем ли да обсъдим случая „Мелвин Марс“?

— Чакай малко — прекъсна го Милиган. — Доколкото разбрах, ти си пристигнал едва днес. Да не би предварително да си получил досиетата?

— Не, получи ги тази сутрин — отвърна Богарт. — Лично му връчих папката.

Милиган се обърна към Декър.

— И за няколко часа успя да извадиш толкова подробна информация от всеки случай?

— Нищо не съм вадил. Прочетох свидетелските показания и докладите на експертите. Всичко е в тях.

— А откъде знаеш толкова за молитвите в исляма? — продължи Милиган.

Декър сви рамене.

— Чета много.

— Ами точният час, в който слънцето залязва? — настоя агентът.

— Аз съм от тази част на страната. Всичко това е в главата ми.

— За конкретен ден от две и шеста година? — не повярва Милиган.

— Да — отвърна невъзмутимо Декър.

Милиган попита с обвинителен тон:

— А знаеше ли предварително, че се интересувам от случая „Морило“?

— До момента, в който влязох в тази стая, дори не подозирах за съществуването ти — отговори спокойно Декър. Погледна отново Богарт и каза: — Можем ли вече да обсъдим случая „Марс“? Защото не смятам, че останалите, които сте подбрали, могат да се сравняват с него. След като Садат лъже, Морило е виновен, а ние не сме се събрали тук, за да пускаме престъпници на свобода, така че предлагам да продължим напред.

Девънпорт покри устни с длан, за да скрие усмивката си, докато Милиган се опитваше да изпепели Декър с поглед.

Преди Богарт да каже каквото и да било, психоложката заяви:

— Гласувам да поемем случая „Марс“.

Декър я изгледа с любопитство.

— Но аз още не съм го изложил!

— След това, което направихте, господин Декър, аз съм готова да се доверя на преценката ви. Рос, можем ли да гласуваме?

Богарт погледна Джеймисън и Декър и отвърна:

— Добре. Който желае да поемем случая „Марс“, моля да вдигне ръка.

Вдигнаха се четири ръце. Единственият глас „против“ беше на Милиган.

Декър се приведе напред и попита:

— А сега мога ли да го изложа по същество?

Срещата приключи два часа по-късно. Уговориха се да се съберат на следващия ден. Когато излязоха от сградата, Девънпорт си тръгна заедно с Декър и Джеймисън, а Богарт остана да размени няколко думи с Милиган.

— Имате ли време да пийнем някъде? — попита Девънпорт, докато погледът й сновеше между Декър и Джеймисън. — На пет минути от базата има едно чудесно заведение.

Джеймисън се поколеба.

— Дойдохме тук с колата на агент Богарт…

— Той може да се присъедини към нас, ако желае. Ще му изпратя есемес. Исках да поговорим за случая преди утрешното обсъждане. После с Богарт ще ви откараме. Аз също съм с кола.

Джеймисън погледна Декър.

— Нещо против?

— Предлагат ли нещо за ядене? — попита той. — Почти не съм обядвал.

— Разбира се — отвърна Девънпорт и огледа огромното му тяло.

— Да вървим тогава — каза Декър.

Името на заведението беше „Вертеп“, доста подходящо название за кръчма, посещавана предимно от войници, полицаи и фермери и много рядко от някой костюмар.

Компанията на Декър се настани на една маса в дъното, възможно най-далече от бара, край който вече бе претъпкано и шумно в първия ден на новата година. От дигиталния джубокс кънтеше музика.

Девънпорт се настани до Декър, а Джеймисън седна срещу тях. Четвъртият стол беше за Богарт, на когото Девънпорт вече бе изпратила съобщение. Той обеща да се присъедини към тях след двайсетина минути.

Поръчаха си бира и храна. Пред Декър изникна огромна купчина пържени картофи със сирене и чили, докато Девънпорт си взе пърленка, а Джеймисън — френска лучена супа.

— Мисля, че първата среща мина добре, като изключим факта, че Милиган се държа твърде рязко и дори грубо — отбеляза Девънпорт.

— Пази си територията — отвърна Джеймисън. — Мисля, че не му харесва външни хора да участват в разследвания на ФБР.

— Ще трябва да се примири — заяви Девънпорт. Отпи глътка бира и впери поглед в Декър, който се бе нахвърлил на пържените картофи. — Останах впечатлена от онова, което направи, Еймъс. Имаш ли нещо против да те наричам така?

Декър преглътна и отвърна, без да я погледне:

— Не исках да си губим времето със случаи, които не са интересни. Да, можеш да ме наричаш Еймъс.

— Но очевидно си заинтригуван от историята на Мелвин Марс.

— Да.

— Когато представяше случая, спомена, че си играл срещу него в колежа. Това ли събуди интереса ти? Или приликите със случилото се в Бърлингтън? Защото не го спомена по време на срещата.