Дэвид Балдаччи - Последната миля

Когато приключи, Богарт ги огледа и попита:

— Някакви коментари?

— Продължавам да смятам, че трябва да се захванем със случая „Морило“ — каза Милиган. — Той крие най-големи шансове за успешен изход. Обвиненията не са достатъчно солидни и разследващите са пренебрегнали важно доказателство. На програмата ще се отрази благоприятно, ако започнем със силен старт.

Богарт огледа останалите и попита:

— Други мнения?

— Не мисля, че трябва да се занимаваме със случая „Морило“ — обади се Декър.

— Защо? — попита рязко Милиган.

— Защото най-вероятно е виновен.

Милиган се вторачи в него и масивният му врат се издължи като на кобра.

— На какво се основава това заключение?

— На несъответствия.

— Например?

— Морило е бил цивилен подизпълнител по проекти, възлагани му от военноморските сили. На втора страница от показанията си той съобщава на полицията, че е тръгнал за военноморската база „Крейн“ в окръг Мартин, Индиана, в девет сутринта. И е пристигнал там в осем и петнайсет.

— Това е, защото… — започна Милиган тържествуващо, но Декър продължи, без да му обърне внимание:

— Това е, защото на втори април две хиляди и шеста година окръг Мартин и военноморската база са преминали от източната към централната часова зона. С други думи, Морило е напуснал дома си в девет часа източно време, или в осем часа централно време.

— Правилно — призна неохотно Милиган. — Къде е несъответствието?

— Морило е имал мотив да убие жертвите. Но има един свидетел — Бахити Садат, — който дава показания в негова полза. Той твърди, че е видял Морило на улицата срещу магазина си в шест и петнайсет вечерта. Според съдебномедицинската експертиза и останалите доказателства убийствата са били извършени в шест и деветнайсет. И тъй като това се е случило на десет мили от магазина на Садат, а по това време Морило не е разполагал с автомобил, показанията на Садат му осигуряват желязно алиби.

— Полицията обаче не обръща внимание на думите на Садат, защото е мюсюлманин — намеси се Милиган. — Историята се развива в разгара на войните в Близкия изток, когато мнозина американци страдат от предразсъдъци. Показанията на Садат са непоклатими. Те осигуряват алиби на Морило, но съдебните заседатели не ги вземат под внимание. — Милиган замълча и впери поглед в Декър. — Надявам се, че не страдаш от подобни предразсъдъци?

Декър не обърна внимание и на тези му думи и продължи:

— Садат е заявил, че току-що приключил вечерната си молитва. И точно тогава видял Морило. Спомнял си го съвсем ясно, защото вдигнал поглед от молитвеното килимче и забелязал Морило пред витрината на магазина си. Бил абсолютно сигурен, че е той.

— Именно — заяви Милиган, който започваше да губи търпение. — На практика излагаш моята теза.

— Молитвата, която Садат твърди, че бил приключил току-що, е била Магриб, четвъртата за деня.

— Именно. Ревностните мюсюлмани се молят пет пъти дневно. Всички знаем това — посочи Милиган.

— В интерес на истината, много хора не го знаят, а по онова време броят им е бил далеч по-голям — отвърна Декър. — Работата е там, че Магриб не може да започне преди залез-слънце. Религиозният канон е изричен. На тази дата слънцето в Индиана е залязло в седем часа и дванайсет минути, или почти час по-късно от момента, в който Садат твърди, че е вдигнал глава от килимчето и е видял Морило на улицата. Човешко е да се греши и ако ставаше въпрос за няколко минути, никой нямаше да обвини Садат в каквото и да било. Но по това време слънцето все още е греело ярко на небето. Нито един мюсюлманин няма да започне Магриб, или тъй наречената Молитва при залез, ако слънцето не е залязло. И нито един мюсюлманин няма да я приключи цял час преди то да залезе.

Милиган остана с отворена уста.

Богарт и Джеймисън се спогледаха.

— Освен това — продължи Декър — от скицата, която са направили полицаите и са приложи към делото, предната витрина на магазина на Садат гледа на запад, към улицата, по която Морило би трябвало да е вървял в този момент.

— А мюсюлманите у нас се молят с лице, обърнато на изток — намеси се Джеймисън. — Към Мека.

— Следователно Садат би трябвало да е стоял с гръб към Морило — каза Богарт. — С други думи, не би могъл да го види, когато е вдигнал поглед от килимчето. Изненадан съм, че никой не е обърнал внимание на това.

— Повечето американци не знаят почти нищо за мюсюлманските обичаи — каза Декър, — а по онова време са знаели още по-малко. Тогава не са били наясно дори с разликата между сунити и шиити. Мисля, че ако се разровите, ще откриете, че Морило и Садат са се познавали и са уточнили предварително алибито, макар да не се е получило. А това ни води към извода, че Морило наистина е виновен. И след като и бездруго е в затвора, където му е мястото, предлагам да не си губим времето с него.