Дэвид Балдаччи - Последната миля

— Какво, по дяволите, искаш?

— Искам Лиза Девънпорт да се върне жива и здрава. Помогнеш ли ни това да стане, съдействаш ли ни да пипнем Маклелън и приятелите му, Министерството на правосъдието ще ти предложи добра сделка.

Оливър не каза нито дума.

Декър се наведе още по-напред.

— Жива ли е Лиза?

Оливър продължи да мълчи.

Декър се изправи рязко.

— Добре, агент Богарт, предлагам да я арестуваме и да й повдигнем обвинения. Ще пипнем Мускетарите без нейна помощ и всички ще получат доживотни или смъртни присъди. Включително Оливър.

— Съгласен — отвърна Богарт и кимна на Милиган.

Милиган хвана Оливър за ръката.

— Ставай!

Когато тя не реагира, той я дръпна рязко и я изправи на крака.

— Мери Оливър, арестувана си за…

— Чакайте, чакайте — изрече тя, останала без дъх.

Всички я погледнаха с очакване.

— Аз… аз не знам дали е още жива.

— В такъв случай ти предлагам да разбереш — отвърна Богарт. — И после да ни кажеш къде я държат.

— Нямам… нямам представа къде са я отвели. Не ми казаха.

— Струва ми се, че не полагаш достатъчно усилия — отбеляза Декър. — Ако искаш сделка, ще трябва да я заслужиш. И да разбереш къде държат Лиза.

— А ние ще наблюдаваме всяка твоя стъпка — добави Богарт. — Така че хубаво си помисли, ако ти хрумне да предупредиш приятелите си, че си разкрита. Ще открия достатъчно доказателства, че да не излезеш на свобода до края на дните си.

Оливър захлипа тихо.

— Нямаме време за това — заяви пренебрежително Декър. — Ако още не са убили Девънпорт, не означава, че няма да го направят скоро. Така че трябва да действаме. И то веднага.

— Но как да разбера? — изхленчи Оливър.

— Аз ще ти кажа какво да направиш — отвърна Декър.

— Защо, по дяволите, не ми каза по-рано? — изкрещя Маклелън в телефона.

— Току-що научих, Роджър — отвърна Оливър. — И ти звъня веднага.

— Хипнотизирала е Марс? И той й е разказал разни неща?

— Да, така каза Декър преди малко.

— Ти спомена за нещата в онзи банков сейф. Той ли е говорил за тях?

— Очевидно, да. Декър е щял да се срещне с нея, за да получи повече информация, но ние вече я бяхме отвлекли.

— По дяволите! Толкова време я държа в ръцете си! И тя знае? Наистина ли знае?

— Възможно е. Трябва да говориш с нея. — Оливър помълча и добави: — Кажи ми, че още е…

— Аз ще се оправя с това — отвърна рязко Маклелън и затвори телефон. Излезе от полицейското управление и скочи в колата.

Малката къща, която Роджър Маклелън бе наследил от баща си, се намираше в обширна ферма на около час път с автомобил от Кейн. Той спря рязко пред дървената постройка с прогнила веранда. Отпред бе паркиран друг автомобил.

Маклелън се втурна към вратата, където го посрещна друг мъж.

— Получих обаждането ти — каза мъжът, който бе нисък и широкоплещест, с масивни ръце. В колана си бе затъкнал пистолет.

Полицейският шеф го подмина и влезе направо в гостната. Прекоси я с три големи крачки и отвори вратата към малката спалня.

А там на един стол седеше Девънпорт. Беше със завързани ръце, парцал в устата и превръзка на очите.

Маклелън взе друг стол и седна срещу нея.

Тя се напрегна, когато вратата се отвори, и гърбът й опря в облегалката на стола.

Маклелън се пресегна и извади парцала от устата й.

— Трябва да поговорим — каза той.

Девънпорт облиза устни и преглътна няколко пъти.

— Искам вода.

Маклелън грабна шише от масата, разви капачката и го поднесе към устата й. Тя отпи, закашля се, но продължи да пие.

— Хипнотизирала ли си Мелвин Марс? — попита той.

Тя кимна бавно.

— Да.

— Какво ти каза той?

— Почти нищо.

— Искам да ми разкажеш всичко. Най-подробно.

— Трябва да помисля. Много съм уморена.

Маклелън я сграбчи за раменете и я разтърси.

— Мисли по-бързо.

Прозвучаха стъпки и Маклелън се обърна. На прага бе застанал другият мъж. Той погледна Девънпорт. Дрехите й бяха мръсни, лицето — също. На едната буза имаше синина, а на челото — драскотина. Беше бледа и отслабнала, гласът й бе станал дрезгав от продължителното мълчание.

— Защо го правите? — попита тя. — Моля ви, не знам нищо. Пуснете ме.

Маклелън извади служебния си пистолет и го опря в слепоочието й. Тя замръзна, когато студеният метал докосна кожата й.

— Стегни се и ми предай всяка негова дума — нареди той. — После ще поговорим за твоето бъдеще.

Треперещата Девънпорт му разказа всичко, което бе научила от хипнотизирания Марс.