Дэвид Балдаччи - Последната миля

— Маклелън няма вид на космополит. Земното кълбо предлага твърде много разнообразие за вкуса му. Защо тогава този глобус стои на бюрото му? За да проверява къде живеят ескимосите? Съмнявам се.

Декър се наведе и огледа повърхността на глобуса. Прокара пръст по екватора и натисна на определени места. После започна от полярния кръг и продължи на юг. Пръстът му спря върху долния край на Гренландия.

— Дай ми ножа за писма.

Марс му го подаде.

Декър пъхна внимателно острието на ножа в тесния процеп, който бе открил върху глобуса. После бавно го завъртя наляво и надясно.

— Проклетото нещо се отваря! — възкликна Марс.

Глобусът наистина се раздели на две метални половини, едната влизаща в другата.

Във вътрешността му имаше навита на руло снимка.

Декър я извади.

— Забелязах, че двете половини не съвпадат съвсем точно. Беше отварян и преди. Ще извадим снимката и ще я снимаме, а после ще я върнем и ще сглобим глобуса. Не искам да разбере, че сме я открили.

Марс гледаше предпазливо снимката, сякаш в глобуса се бе скрила гърмяща змия, която се канеше да го нападне.

— Декър, знаеш ли кой е на тази снимка?

— Мисля, че да.

Той я разгъна бавно и погледна изображението.

— Прав ли беше? — попита Марс.

Декър обърна бавно снимката към него и отговори:

— Да.

Когато Марс видя хората на нея, коленете му се подкосиха. Декър трябваше да го хване със свободната си ръка, за да го задържи прав.

— Мили боже, не мога да повярвам! — възкликна Марс, след като се хвана за ръба на бюрото.

— Тя обяснява много неща — каза Декър.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Означава, че най-сетне имаме шанс.

Около масата в конферентната зала в полевия офис на ФБР във Вашингтон седяха шестима души: Декър, Марс, Богарт, Милиган, Джеймисън и Оливър.

— Както знаете — започна Богарт, — работата по случая беше прекратена, а усилията ни — пренасочени към други… задачи. Ние обаче не сме се отказали да открием Лиза Девънпорт. Работих непрекъснато по това.

— Някакви следи? — попита Джеймисън.

— Една-две — отвърна Милиган, — но не доведоха до нищо. Никой не е искал откуп. Никой не се е свързвал с нас. Странна работа.

Марс погледна Оливър и попита:

— Как вървят съдебните процедури в Тексас?

— Има и добри, и лоши новини — отвърна тя. — Добрата новина е, че властите в Тексас няма да се опитват да те върнат в затвора.

— Това е чудесна новина! — възкликна Джеймисън.

— Лошата новина е, че ще оспорват със зъби и нокти съдебния иск, който заведох.

— Не съм изненадан — отбеляза Декър. — Мъчат се да ограничат щетите.

— Декър ни съобщи за срещата между Мелвин и Рой, както и че той не му е баща — каза Богарт. — Макар да смятам, че има връзка между тъй наречените Трима мускетари и случилото се, включително изчезването на Девънпорт, ако нямам неопровержими доказателства, ръцете ми са вързани.

Декър се приведе напред.

— Рой потвърди в известна степен теорията ни по случая. Избягал е след конфликт с расистките си приятелчета. Но той разполага с доказателства срещу тях. Държал ги е в банковия сейф. Тези доказателства ще уличат изключително влиятелни мъже в престъпления, извършени преди петдесет години.

— Каза ли кои са тези мъже? — попита Оливър. — Ти спомена само шефа на полицията.

— Да, каза. Задачата ни е да открием Рой и да получим доказателствата.

— Декър, нали точно това се опитваме да направим — отбеляза раздразнено Джеймисън.

— Знам, Алекс. Просто смятам, че сега шансовете ни са по-добри.

— Защо?

— Може би имаме асо в ръкава.

— Можеш ли да ни обясниш? — попита Милиган.

— Двамата с Мелвин проверихме една догадка. И открихме нещо, което може да ни помогне да разрешим случая.

— Не ни дръж в напрежение, Декър! — възкликна Джеймисън.

— То доказва, че е извършена подмяна.

— Подмяна? — попита Милиган.

— Точно така.

— Какво означава това?

— Означава, че в случая един човек е бил подменен с друг. — Декър извади нещо от джоба си. — Ето го доказателството — каза той и обърна снимката така, че всички да я видят.

Възцарилата се тишина бе нарушена от прекатурване на стол и тропот на крака към вратата.

Заключената врата.

Мери Оливър се обърна и погледна останалите. Лицето й бе разкривено в грозна гримаса.

— Кучи син! — изкрещя тя на Декър.

После се хвърли към него, но Богарт я хвана за ръката и опря гърба й в стената.

Милиган и Джеймисън наблюдаваха объркани тази сцена.