Патриция Корнуэлл - Прах

Затворена съм в спалнята, а Бентън е на около осемстотин километра на юг. Добре, че си напомням често какво трябва да правя. Повечето лекари са ужасни пациенти, а аз вероятно съм от най-лошите. Когато се върнах от Кънектикът, Бентън искаше да напусне Вашингтон веднага, но аз знаех, че не трябва да го прави. Опитваше се да е добър съпруг. Каза, че щял да хване следващия полет, но не му разреших. Когато преследва престъпник, няма място за нищо друго, дори за мен. Няма значение какво преживявам и му отказах.

— Не умирам, но с други хора не е така — казах му решително по телефона. — Виждала съм достатъчно смърт. И тъкмо видях повече, отколкото някой някога би трябвало да види. Не знам какво, по дяволите, им става на хората.

— Прибирам се у дома. Няколко дни по-рано са без значение. Можеш да ми се довериш за това. Нещата тук са лоши, Кей.

— Майка има син със сериозни психически проблеми, затова го научава как да използва шибана карабина, по дяволите!

— Нуждаеш се от мен, а аз имам нужда да се прибера у дома.

— И тогава той може да избие цялото начално училище, за да се чувства могъщ за миг, преди да отнеме собствения си живот.

— Разбирам колко си ядосана.

— Ядът не върши абсолютно никаква работа.

— Ще хвана самолета или пък Луси може да ме вземе.

Напомням му, че върховният приоритет за него и колегите му от ФБР е да заловят убиеца, наречен от пресата Столичния убиец.

— Спри шибаното копеле, преди да убие още някого — казах. — Аз съм добре. Мога да се справя. Просто пипнах грип, Бентън — добавих небрежно. — Няма да съм приятна компания и не искам ти или някой друг да се заразите. Не се прибирай у дома.

— Тук нещата не вървят, а непрестанно се влошават — призна той. — Тревожа се, че той е отишъл някъде другаде и убива отново или скоро ще започне, но никой от отдела не е съгласен с мен за нищо.

— Все още си убеден, че той не е жител на Вашингтон.

— Вярвам, че идва често тук. Това обяснява защо нямаше убийства между април и Деня на благодарността. Седем месеца затишие, а после две наведнъж. Това е човек, запознат добре с дадени географски райони, защото работата му налага пътувания.

В думите му имаше логика и не разбирах защо не му обръщат внимание. Бентън винаги е получавал уважението, което заслужава, но не и в случаите във Вашингтон. Знам, че му е писнало и е адски раздразнен, затова не трябва да се тревожи за мен. Наясно съм, че му е дошло до гуша да седи с група анализатори на поведението и да слуша теории и психологически тълкувания, които са наложени от Бостън, а не от неговия отдел. Ед Гранби е начело на този случай и това е най-големият проблем. Бентън трябва да се справи с него, а не да губи време с жена си.

Сок ме следва в банята. Намръщвам се от силната светлина. Белите хавлии, оставени върху коша за пране до ваната, ми напомнят за трупа в МИТ, увит в бял чаршаф.

После се сещам за жертвите във Вашингтон и как преглеждах случаите им миналия месец, след като още две жени бяха убити в разстояние на една седмица. Чудя се дали да изпратя имейл на Бентън със снимките от МИТ, но не е разумно да го правя. Това е работа на Марино, а и не трябва да му разкривам подробности от случаите на Бентън.

Мия си лицето, освежавам се и си напомням думите му за почерка на убиеца. Торбите, промишлената лепенка, всяка жертва носи бельото на предишната, с изключение на първия случай, Клара Хъмбри. Тя е от Кеймбридж и това също ме притеснява.

Миналата пролет, по време на свирепия развод с богатия си съпруг, Клара се преместила във Вашингтон, за да е близо до семейството си. Едва месец по-късно била отвлечена и убита. ДНК-то по бикините, с които бе обута, принадлежеше на непозната жена от европейски произход. Според Бентън това означаваше, че има и други жертви.

За съжаление няма възможност да сравним случаите, тъй като ФБР отказва да сподели информация. Нищо за торбите и лепенката не бе съобщено по новините. Дори не споменаха белите чаршафи, да не говорим за торбите от прозрачен найлон с холограма на октопод, чиито глава и пипала проблясват в цветовете на дъгата в зависимост от светлината.

Клара Хъмбри бе убита миналия април, а миналия месец, точно преди Деня на благодарността, имаше още две жертви. Сали Карсън, професор, и Джулиен Гуле, пианистка. Също като първата, всяка от жените бе задушена с найлонова торба от спа магазин на име „Октопод“, който бе обран преди около година. Кашони с найлонови торбички и друг инвентар бяха изчезнали от товарната рампа. Бентън е убеден, че убиецът губи контрол над себе си, но ФБР отказва да го слуша и да последва съвета му, че определени подробности от случаите трябва да бъдат разкрити пред обществеността.