Патриция Корнуэлл - Прах

Може би някой полицейски участък някъде е имал подобно престъпление, но доводите на Бентън продължават да бъдат отхвърляни от шефа му Ед Гранби. Той е наредил да не се съобщава никаква информация за бившата жителка на Кеймбридж Клара Хъмбри, а това означава, че не могат да говорят и за последните два случая. Хората щели да научат подробностите, а те можело да вдъхновят някой убиец имитатор. Гранби категорично няма да се откаже от това мнение. И макар да има известна логика, според Бентън той просто спъва разследването.

Откак миналото лято Гранби застана начело на отдела в Бостън, Бентън се чувства все по-пренебрегнат и отхвърлян. Продължавам да му напомням, че някои хора са завистливи и изпълнени с желание да контролират всичко и всекиго. Грозен факт от живота. Двамата вече се ненавиждат свирепо и вероятно това е скритата причина за желанието на мъжа ми да се прибере у дома. Не е само болестта ми, рожденият му ден утре или настъпването на празниците. Бентън беше доста нещастен, когато говорих с него за последен път, и почти го очаквах да се прибере всеки момент. Но може пък просто да ми се е искало да го видя. Той потегли към Вашингтон преди месец и ужасно ми липсва.

Връщам се в спалнята със Сок по петите ми. Марино ще трябва да изчака още минута или две. Взимам си айпада от леглото, влизам в служебната база данни и намирам онова, което Бентън ми сканира миналия месец. Преглеждам файловете бързо. Трите убийства се разиграват в ума ми, сякаш се случват пред очите ми. Подробностите са също така озадачаващи, както когато ги видях за първи път. Представям си същото като преди и отново гледам как жертвите умират.

Жена с найлонова торба на главата и промишлена лепенка около врата, дизайнерска лепенка с шарки като черна дантела. Прозрачният найлон се надига и спада, докато жената се опитва да диша, очите й гледат паникьосано, докато лицето й се зачервява до синьо. Налягането нараства и причинява леки петънца от кръвоизливи по бузите и клепачите, дребни точици в яркочервено, последици от спукването на капилярите. Бори се да остане жива, но е вързана по някакъв начин и всичко е тихо и спокойно. И накрая последно действие — панделка, направена от същата лепенка е сложена под брадичката й. Убиецът е опаковал нечовешкия си дар.

Но пък това, което виждам, не отговаря на онова, което очаквах. Данните съобщават истина, която изглежда лъжа. Жертвите биха се борили свирепо. Биха се мъчили да дишат, когато са били задушавани, но няма улики да са го правили. Както каза Бентън, те са се подчинявали, сякаш са искали да умрат, а аз знам добре, че не е било така.

Не са самоубийства, а садистични убийства. Вярвам, че убиецът ги завързва, вероятно с нещо, което не оставя следи. Но не мога да разбера какво точно. Дори най-мекият плат би оставил следи, ако някой здраво завързан с него се паникьоса и се бори. И не загрявам защо промишлената лепенка не е оставила следи. Как задушаваш някого, без да оставиш никаква следа?

Всички трупове бяха намерени в обществени паркове в Северна Вирджиния или Южен Мериленд. Продължавам да преглеждам имейла, който Бентън ми бе изпратил през ноември. Знам, че трябва да побързам и не мога да споделя с Марино какво мисля. Три различни парка, два с езера, друг с игрище за голф, всичките намиращи се близо до железопътни линии и на около трийсет километра от Вашингтон. На снимките жертвите са облечени само в бикини, идентифицирани като принадлежащи на предишната жертва освен в случая на бившата жителка на Кеймбридж Клара Хъмбри. ДНК пробата, взета от нейните бикини, бе на непозната жена от европейски произход, с други думи — бяла.

Оглеждам снимките на мъртвите лица, вторачени в мен през найлоновите торбички от бутик, наречен „Октопод“, който се намира близо до площад „Лафайет“, само на няколко пресечки от Белия дом. Няма доказателства за сексуално нападение, нищо значително не е открито по труповете освен два типа влакна от ликра, едното синьо, а другото — бяло. Морфологията на влакната във всеки от трите случая е леко различна. Смята се, че може да са от спортни екипи, с които е бил облечен убиецът, или пък от дамаската на мебелите в дома му.

Сядам на канапето да се облека. Пазя си силата, преди да стигна до бейзболното игрище на МИТ, където ще преглеждам мъртво човешко същество, чиято истина трябва да бъде извадена на бял свят от вътрешностите му, както съм правила хиляди пъти в кариерата си. Сок скача и обляга муцуна в скута ми. Погалвам главата му, като внимавам с ушите му, издрани и покрити с белези от предишния му жесток живот на състезателната писта.