Джеймс Паттерсон - Лондонски мостове

И тогава вече не подозирахме , а знаехме , че Ханкок притежава много пари в тези тайни сметки. Повече от шест милиона долара. Или поне приблизително толкова. А това беше най-добрата новина от дълго време насам.

Така че трябваше да посетим Цюрих — поне за ден-два. Не очаквах да открия Вълка там, но човек никога не знае… А и освен това досега никога не бях ходил в Швейцария. Джени ме помоли, ако може, да й донеса цял куфар с шоколад и аз й обещах. Цял куфар, пълен догоре с най-хубавия швейцарски шоколад, скъпа. Поне това мога да сторя за теб, след като липсвах през повечето от деветата година на твоя живот.

Ако аз бях Вълка, непременно бих избрал Цюрих като предпочитано място за живеене. Цюрих е красив, удивително чист град на брега на едно езеро — Цюрих — зее, — с чудесни сенчести места под дърветата около бреговете му, с алеи, извиващи се покрай тях, със свеж планински въздух, който си струва да вдишваш с пълни гърди. Когато пристигнах, над града бе надвиснала буря и въздухът ухаеше на озон. Фасадите на повечето сгради бяха в светли тонове, бели или пясъчножълти, а някои от тях бяха украсени с швейцарските знамена, които плющяха на буйния вятър, връхлитащ откъм езерото.

Докато влизах в града, забелязах тролеите с тежките кабели над тях — силата на традицията. Но още повече ме впечатлиха кравите от фибростъкло в естествена големина на фона на алпийски пейзажи, които веднага ми напомниха за кравата Му — любимата играчка на Алекс младши. Какво щях да правя с него — какво въобще можех да направя…

Цюрихската банка се помещаваше в сграда от шестдесетте години, разположена много близо до езерото. Отвън ме посрещна Санди Грийнбърг. Беше облечена в сив костюм, с черна чанта, чиято дръжка висеше през рамото й. Изглеждаше така, сякаш и тя работеше в тази банка, а не в Интерпол.

— Друг път идвал ли си в Цюрих, Алекс? — попита ме Санди, след като ме прегърна и ме целуна по двете бузи.

— Никога. Когато бях на десет или единадесет години, ми подариха едно от онези техни сгъваеми ножчета, дето служат за много неща.

— Алекс, на всяка цена трябва да хапнем в някой местен ресторант, обещай ми. А сега да влизаме вътре. Те ни очакват, а тук, в Цюрих, не обичат да чакат. Особено банкерите.

В цюрихската банка всичко изглеждаше подредено с много вкус и, разбира се, с ужасно много пари. Повърхности, полирани до блясък, навсякъде чудесно подбрани дървени ламперии по стените, а по подовете — нито едно петънце. Блестеше от чистота като в операционна зала. Залата с касиерите бе облицована с полирани каменни плочи, а по стените и тук изобилстваше от дървени ламперии. Самите касиери действаха много ефективно, като истински професионалисти, и си шепнеха един на друг. В декорациите на банката не се наблягаше на търговските символи, а по-скоро на творбите на модерното изкуство. Струва ми се, че схванах основния замисъл: изкуството бе символът на банката.

— Цюрих винаги е бил привлекателен център за артистичните хора — обясни ми Санди, без да шепнеше . — Тук се е появило движението Дада 27 27 Дадаизмът е бил много авангарден през 1916–1922 г. Дадаистите критикуват общоприетото в живописта и поезията, като пропагандират анти естетизма, чрез което подготвят почвата за появата на сюрреализма, неореализма, хепънинга и попарта. — Б.пр. . Вагнер, Щраус, Юнг — те всички са живели и творили в Цюрих.

— Джеймс Джойс е написал „Одисей“ в Цюрих — добавих аз и й намигнах.

Санди се засмя:

— О, бях забравила, че си заклет интелектуалец!

Швейцарските охранители ни съпроводиха чак до вратата на кабинета на директора на банката, с внушително, но стилно обзавеждане. И блестящ от чистота. Върху попивателната на директора се виждаше само една папка. Всичко останало бе отстранено и прибрано някъде по шкафовете.

Санди се ръкува с господин Делмар Померой и веднага след това му връчи един плик.

— Това е писмена гаранция — обясни му тя. — Ето номера на банковата сметка: 616479Q.

— Всичко е надлежно уредено — отвърна й хер Померой.

И това беше! После един от банковите служители, отговарящ за трансакциите по тези сметки, ни донесе банковото досие, съдържащо цялото движение на авоарите, постъпващи и напускащи в банковата сметка с кодиран номер 616479Q. Дотук със сигурността и секретността на швейцарските банки.

Всичко е надлежно уредено.

Приличаше по-скоро на интуиция, отколкото на ефективна и методична полицейска работа. Макар, разбира се, да знаех, че не е така. Санди, двама от нейните агенти, изпратени от централата на Интерпол, и аз преровихме всички налични данни за трансакциите на Корки Ханкок, затворени в едно малко помещение без прозорци, свряно нейде дълбоко в подземията на цюрихската банка. Оказа се, че банковата сметка на бившия агент на ЦРУ изведнъж набъбнала от около двеста хиляди щатски долара на малко повече от шест милиона.