Джеймс Паттерсон - Лондонски мостове

Част от присъстващите в помещението се усмихнаха, макар не всички да свързаха заключението на Кох с песента на Кинкс. Някой ме потупа по рамото, като че ли аз имах нещо общо с това решение, което по принцип би трябвало да ни бъде спуснато от централата във Вашингтон.

— Не съм аз. — Обърнах се и свих рамене пред агента зад мен, който ме поздравяваше. — Тук съм само един прост редник и нищо повече.

Екипът, който бе определен за нахълтването в къщата на Ханкок, бе съставен предимно от хора от ФБР, но се включиха и няколко агенти от ЦРУ, начело с Бриджит Руни. Макар ЦРУ да присъстваше тук, в Айдахо, главно в името на наскоро изградените по-топли отношения между двете агенции, все пак управлението наистина бе заинтересовано от изхода на операцията, тъй като Ханкок бе пряко замесен в убийството на Томас Уиър, един от техните най-видни ръководители. Но се съмнявах дали някой искаше по-силно от мен да залови Корки Ханкок! Исках да се добера до Вълка. Не знаех как, но по някакъв начин все щях да го пипна. Поне имах нужда да вярвам в това.

Кох и Руни — ръководителите на операцията, най-после ни заповядаха да се приготвим за нападението. В уречения час заехме позиции около къщата на Корки Ханкок. Навсякъде можеха да се видят мъже с надписа ФБР по ризите и якетата. Това необичайно струпване на хора в тази иначе тъй безлюдна местност вероятно е подплашило няколко елени и зайци, макар че нямаше нито един изстрел.

Ханкок беше в леглото, с любовницата си. Той бе шестдесет и четири годишен, а тя — само на двадесет и четири. Разпиляла черната си коса по възглавницата, Карел спеше по гръб, чисто гола, но с много пръстени по ръцете. Корки поне бе проявил благоприличие и си бе навлякъл един потник с емблемата на Юта Джаз. Спеше свит на кълбо.

Веднага щом го стреснахме, той ни се разкрещя, но виковете му прозвучаха по-скоро иронично и дори забавно за нас:

— Какво, по дяволите, е това свинство? Пръждосвайте се от проклетата ми къща!

Обаче бе забравил да се прави на изненадан или просто не беше добър актьор. Както и да е, останах с впечатлението, че е знаел за посещението ни. Но откъде? Дали не бе забелязал някой от нашите да се навърта наоколо през последните дни? Или е бил предупреден от свой човек, служител във ФБР или в ЦРУ? Знаеше ли Вълка, че слухтим по следите на Ханкок?

През първите два часа от разпита се опитахме да изтръгнем показания от Корки Ханкок с помощта на чудодейния серум на д-р Джей О’Конъл, изпробван от него върху Джо Кахил. Обаче серумът не сработи така добре с Корки. Под неговото въздействие Ханкок се поразвесели и дори изпадна в доста приповдигнато настроение, но накрая просто се отпусна на облегалката на стола, млъкна и с това всичко приключи. Не ни разказа много, дори не потвърди това, което вече бяхме изтръгнали от Кахил.

Междувременно извън спалнята с пълна пара продължаваше трескавото претърсване на къщата, плевника и шестдесетте акра, на които се простираше ранчото на Корки Ханкок. Агентите се натъкнаха на спортния му остин мартин, а всички знаехме, че Вълка обожаваше бързите автомобили. Но нищо друго не привлече вниманието ни през трите пълни работни дни, през които стотината агенти не оставиха непроверен дори един квадратен сантиметър от ранчото. През това време половин дузина компютърни експерти — включително наети опитни специалисти от Интел и Ай Би Ем — се опитваха да пробият защитата на двата компютъра на Ханкок. Накрая стигнаха до извода, че той е наел и от тях по-добри външни експерти, за да защитят всичко, което бе записал в двата компютъра.

Не ни оставаше нищо друго, освен отново да се въоръжим с търпение. Изчетох всички списания и вестници в къщата на Ханкок, включително и няколко доста стари броеве, дори и местното железопътно разписание „Айдахо Маунтън Експрес“. Излизах на дълги разходки, опитвайки се да си представя в каква посока ще поеме моят личен живот занапред и дали всичко това би имало някакъв смисъл. Не постигнах кой знае какво, но поне чистият планински въздух бе полезен за белите ми дробове.

Когато най-после се стигна до пробив в защитата на компютрите на Корки Ханкок, не открихме нещо съществено. Нямаше никаква пряка връзка с Вълка или с когото и да било от останалите заподозрени.

Но на следващия ден един млад хакер, нает за сътрудник в нашия офис в Остин, щата Тексас, успя да напипа един вторичен файл, прикрит в друг, солидно кодиран. В него се съдържаха сведения за редовните банкови трансакции, извършвани в полза на Корки Ханкок от една банка в Цюрих. Всъщност не една, а две швейцарски банки.