Джеймс Паттерсон - Лондонски мостове

Санди и Катерина Грант живееха заедно от около десетина години и бяха една от най-щастливите двойки, които някога бях виждал. Техният пример беше доста поучителен, но кой ли можеше да разбере и научи всичко? Не и аз. Дори не бях успял да подредя собствения си живот.

— Както виждам, ти още не си се оженил — отбеляза тя, като огледа пръстите на ръката ми.

— От теб явно нищо не може да остане скрито.

Санди се подсмихна самодоволно.

— Нали знаеш, такива сме ние, детективите. Винаги разследваме. Затова по-добре сам ми разкажи всичко, Алекс.

— Е, няма кой знае какво — промърморих аз. — Срещам се с една жена, която много харесвам…

— Но, по дяволите, ти харесваш много хора! Просто така си устроен, Алекс. Откри нещо добро дори в онова гадно, откачено психясало копеле Кайл Крейг.

— Би могла да си права, ако разсъждаваме принципно. Но вече преодолях чувствата си към Кайл. Освен това не харесвам нищо в полковник Джефри Шейфър. Или в онзи руснак, който се нарича Вълка.

— Кажи ми поне коя е тази невероятна жена, на която си разбил сърцето. Или пък тя ще разбие твоето. Сигурна съм, че вече е станало или едното, или другото. Защо продължаваш да се тормозиш?

Не можах да се сдържа и се усмихнах.

— Тя също работи в полицията… Всъщност има чин инспектор. Живее в Сан Франциско.

— Колко удобно! Направо е блестящо, Алекс! Как можа да я намериш чак там, на цели три хиляди и двеста километра от Вашингтон? Е, какво, срещате се по веднъж годишно ли?

Отново се разсмях.

— Виждам, че езикът ти е все тъй остър както някога.

— Често го практикувам, затова. Значи излиза, че още не си намерил жената на живота си. Жалко, срамота! Аз имам една-две приятелки. Да не се задълбаваме чак толкова в тази тема, но позволи ми да ти задам все пак един личен въпрос. Наистина ли според теб вече си успял да преодолееш загубата на Мария?

Когато си имаш работа със Санди като следовател, всичко се свежда до това, че тя не разсъждава като другите — често обича да навлиза в територии, които останалите подминават. Моята съпруга Мария беше убита преди десет години при един уличен инцидент. Така и не успях да открия убиеца й. Не бях преодолял загубата й. Може би ще постигна покой чак когато се добера до убиеца й. Случаят все още не бе приключил. Тази мисъл ме измъчваше от години и още ми причиняваше болка.

— Много съм привлечен от Джамила Хюз — признах си аз. — Това е, приятно ни е да сме заедно. Какво лошо има?

Санди се усмихна.

— Чух те още първия път, Алекс. Явно много я харесваш. Но не ми каза, че си лудо влюбен, а не си от хората, които ще се задоволят само с привличане . Права ли съм? Да, разбира се, че съм права.

— Обичам те — рекох.

Санди се усмихна.

— Е, значи се разбрахме. Тази вечер ще спиш у дома.

— Добре, ще бъде чудесно — съгласих се аз.

И двамата се разсмяхме, но половин час по-късно Санди ме остави пред моя хотел на Виктория стрийт.

— Ще помислиш ли по това, за което си поговорихме в началото на тази вечер? — попитах я аз, докато слизах от таксито.

— Вече съм започнала — отговори Санди.

Нито за миг не се съмнявах, че ще удържи на думата си. А аз се нуждаех от цялата помощ, която евентуално бих могъл да получа в Европа.

Хенри Сеймур живееше не много далеч от убежището на Невестулката — на Едуард Роуд, в квартала между Марбъл Арч 14 14 Мраморната арка, или Marble Arch — триумфална арка, поставена през 1828 г. на парадния вход на Бъкингамския дворец, по-късно преместена край Хайд Парк. — Б.пр. и гара Падингтън, наричан понякога Малкия Ливан. Тази сутрин полковник Шейфър се появи в апартамента на този бивш член на специалните въздушнодесантни части. По пътя дотук той остана удавен от промените в Лондон. Вече не можеше да проумее накъде отива този град, неговият град, както и цялата проклета страна. Навред се виждаха само отблъскващи сцени.

Улиците бяха изпълнени с кафенета, ресторанти и бакалии, чиито притежатели до един бяха емигранти от Близкия изток. Невероятна смесица от аромати от кухните на толкова много народности тегнеше във въздуха тази сутрин — супа от леща, табулех 15 15 Салата с булгур, домата, лук, пипер, мента, лимон, зехтин, арпаджик, краставици и магданоз (типична за ливанската кухня). — Б.пр. , б’стея 16 16 Мароканско ястие от тесто, с птиче месо в него, заедно с бадеми и много подправки. Сервира се добре опечено, до плътно кафяво, като накрая се поръсва с канела и захар. — Б.пр. . Пред един склад за хартия двама възрастни мъже пушеха наргилета. Мамка му! Какво, по дяволите, е станало с моята страна? , питаше се вбесен Шейфър.