Джеймс Паттерсон - Лондонски мостове

Спря за миг и аз се възползвах от паузата, за да споделя възхищението си:

— Знаете ли, господин Лодж, колко много съм слушал за вашия антитерористичен екип? Носи му се славата, че е най-добрият в Европа Особено след като имате дългогодишна практика, посветена на борбата с ИРА.

Лодж се усмихна уморено, както всички ветерани с горчив и изстрадан опит:

— Понякога човек се учи най-добре от собствените си грешки. А ние допуснахме много грешки в Ирландия, при това някои от тях с трагични последици. Но както и да е… сега най-важното, Алекс, е, че ти си сред нас. Да побързаме, защото в залата вече ни очакват. Всички горят от нетърпение да се запознаят с теб. Обаче се подготви да чуеш някои невероятни дивотии. Ще присъстват от MI-5 и от MI-6, но не им обръщай внимание. Накрая ние уреждаме всичко. Или поне в повечето случаи.

— Също както конкуренцията у нас между Бюрото и ЦРУ — кимнах аз. — Вече съм виждал подобна картина.

Оказа се, че като директор на Скотланд Ярд, Лодж бе съвсем наясно с подмолните течения сред секретните служби. Враждата между тях вероятно създаваше много проблеми в Лондон, дори и сега, при тези критични обстоятелства. В залата бяха дошли и няколко души от Специалния отдел. Не липсваха, разбира се, и съветниците на премиера по борбата с тероризма. Също както и обичайната навалица от ръководители на всички служби в Лондон по оказване на спешна помощ и аварийно-спасителни работи.

Докато се настанявах на посочения ми стол, отново въздъхнах уморено. Предстоеше ми още едно досадно заседание. Идеше ми да се разкрещя: Вече отмина крайният срок — те ще започнат да взривяват!

Голямата къща извън Монтаук, съвсем близо до океанския бряг в Лонг Айланд, не принадлежеше на Вълка. Беше взета под наем срещу солидната сума от четиридесет хиляди долара седмично, въпреки че сезонът отдавна бе отминал. Беше истинско изнудване и Вълка го знаеше, но всъщност не му пукаше чак толкова. Поне не и днес.

Мястото действително бе впечатляващо — масивна сграда в колониалния стил, наложил се още от края на XVIII век, чиито три етажа гордо се извисяваха над плажа. Отзад имаше удивително голям плувен басейн, закрилян от морските ветрове от самата къща. По настланата с чакъл алея бяха подредени няколко автомобила — предимно лимузини, — чиито мускулести шофьори, всичките в черни костюми, се бяха събрали на група да побъбрят, докато очакваха да излязат господарите им.

Всичко това , повтори си той с горчивина, се плаща с моите пари, с моята пот, с моите идеи!

Неколцина от сътрудниците му от Червената мафия чакаха само него. Всички отдавна се бяха събрали в библиотеката — приспособена като всекидневна, откъде се откриваше чудесна панорама към опустелия плаж и към безбрежните води на Атлантическия океан.

Сътрудниците му до един претендираха, че са негови най-предани и най-близки приятели. Щом Вълка слезе от колата на алеята, от всички страни започнаха да прииждат желаещи да му стиснат ръката, да го потупат по гърба или по раменете, бъбрейки безброй лъжи за това колко се радвали да го видят сред тях. Малцината, които знаят как изглеждам в действителност. Вътрешният кръг, тези, на които вярвам най-много , мислеше хладно той.

Обядът бе сервиран малко преди пристигането му, след което на целия прислужващ персонал бе наредено да напусне къщата. Вълка паркира колата си зад нея, а после влезе през кухнята. Никой не го бе виждал отблизо, освен тези девет мъже, събрани тук.

Изправи се пред тях и си запали пурата. В чест на победата.

— Те помолиха за удължаване на крайния срок. Можете ли да го повярвате? — процеди Вълка и доволно изпусна кълбо дим.

Руснаците около масата се разсмяха самодоволно. Те напълно споделяха презрението му към сегашните западни правителства и към така наречените световни лидери. Политиците бяха предимно хора със слаби характери, а малцината по-силни сред тях — които кой знае как се бяха промъкнали до висшите етажи на властта — доста скоро започваха да губят самообладание под разлагащото влияние на факторите, на които се крепи управлението на всяка държава. Винаги ставаше така.

— Халосай ги с чука по главите! — извика един от мъжете около масата.

Вълка обаче само се усмихна.

— Бих могъл, както много добре знаете. Но те имат право — ако действаме сега, ще загубим. Нека чуем какво ще ми кажат. Вече очакват отговора ми. Играта стана много интересна, нали? Та помислете си само: ние директно преговаряме със Съединените щати, Великобритания и Германия. Като че ли сме световна сила. — След това Вълка вдигна пръст, за да наложи тишина, докато набираше един номер. — Те очакват да им се обадя… — каза той като на себе си, после извиси глас в слушалката: — Всички ли слушате? Отсреща наистина всички бяха на линия. — Вече няма да говорим празни приказки, понеже времето за тях отдавна изтече. Ето моето решение: ще имате още два дни, до седем часа източноамериканско стандартно време, но… — Той млъкна за миг и заяви: — Цената току-що се удвои!