Джеймс Паттерсон - Лондонски мостове

Апартаментът на Хенри Сеймур се намираше над един магазин за мъжко облекло. Невестулката уверено се изкачи до третия етаж. Позвъни само веднъж и Сеймур веднага му отвори вратата.

Още щом го зърна на прага, Шейфър се разтревожи — мъжът срещу него бе изгубил петнадесет или може би дори двадесет килограма от последната им среща, от която бяха изминали само няколко месеца. На всичкото отгоре от косата му, която някога, преди години, бе черна и къдрава, сега бе останал само един жалък сиво-бял мъх.

За Шейфър се оказа доста трудно да повярва, че мъжът пред него е някогашният му боен другар, един от най-добрите експерти по разрушаването на всякакви сгради и съоръжения от всичките в бранша, с които си бе имал работа през годините. Двамата се бяха сражавали рамо до рамо в операцията „Пустинна буря“, а после се записаха като наемници в Сиера Леоне. В „Пустинната буря“ Джефри Шейфър и Хенри Сеймур бяха причислени към Двадесет и втори диверсионен отряд от специалните въздушнодесантни части. Основната цел на това елитно подразделение бе да прониква отвъд противниковите отбранителни линии, за да всява хаос, ужас и паника в тила на врага. Никой не можеше тогава да се сравнява с двойката Джефри Шейфър и Хенри Сеймур.

Бедният Хенри сега не изглеждаше много способен да причини кой знае каква паника, но все пак първото впечатление можеше да се окаже подвеждащо. Или поне така се надяваше Невестулката.

— Готов ли си за акция, стари друже? За една наистина мащабна мисия? — попита го Шейфър.

Хенри Сеймур се усмихна, разкривайки пред госта си липсата на два предни зъба:

— Предполагам, че се касае за нещо самоубийствено.

— Всъщност, ако се позамисли човек — кимна Невестулката, — може да се окаже, че идеята никак не е лоша.

Той седна на стола откъм отсрещната страна на масата и обясни на стария ветеран каква ще е неговата роля в замисъла. Хенри Сеймур веднага одобри горещо дръзкия план.

— Винаги съм искал да вдигна цял Лондон във въздуха — заяви той. — При това тъкмо аз съм човекът за тази работа.

— Никога не съм се съмнявал в теб — кимна Невестулката.

Д-р Стенли С. Берген от Скотланд Ярд започна речта си пред няколкото стотици висши полицейски началници и експерти, изпълнили до краен предел голямата заседателна зала. На пръв поглед д-р Берген не беше особено внушителен — заради своите малко над сто петдесет и три сантиметра, почти двеста килограма и шестдесетте си години, — но все още се усещаше, че излъчва солиден авторитет като върховен командир на всичките тези полицейски сили.

Говореше, без да чете от бележките си, като нито за миг не позволи на слушателите да започнат да се прозяват от скука. Сега определено действахме във време, отпуснато ни назаем, и всеки в залата отлично съзнаваше това.

— Стигнахме до критична точка в разследването, когато трябва да приложим на практика отдавна разработените от нас планове за извънредни ситуации. Както на територията на Голям Лондон, тоест заедно с предградията на метрополията, така и в близките му околности — заяви д-р Берген. — Отговорността за координирането на нашите действия трябва да бъде поета от аварийната група за бързо реагиране към лондонското кметство. Аз имам пълно доверие в техните способности. Вие също трябва да им се доверите. А сега да разгледаме плановете за нашите реакции спрямо потенциалните терористични атаки срещу Лондон. Ако получим предупреждение за предстоящо мащабно бедствие, ще поискаме от всички национални радиостанции да ни предоставят ефирно време, за да предупредим лондончаните. Освен това ще бъдат предавани автоматично текстови съобщения за аварийната ситуация по мрежите за мобилни телефони, както и към всичките регистрирани в столицата лични и служебни пейджъри. Други, по-слабо ефективни, методи предвиждат използването на наши коли с високоговорители и мегафони. Достатъчно е засега да се каже, че хората на всяка цена ще узнаят дали разполагаме с някаква нова информация за предстоящата атака. Главният директор на лондонската полиция или министърът на вътрешните работи ще излязат със съобщение по телевизията. Ако действително се стигне до бомбено или химическо нападение, полицията и противопожарните служби ще трябва незабавно да се отправят към района. И след като се изясни какво точно се е случило, засегнатата зона моментално трябва да бъде блокирана или отцепена и въобще изолирана по най-добрия възможен начин. Затова се изисква пожарникарите и полицаите да определят къде ще се простират следните три условни зони: гореща, топла и студена . В горещата зона, ако са останали живи хора, те трябва да бъдат държани там, докато се приключи с химическата и биологичната проверка и обработка. При условие естествено, че това е възможно. Пожарникарите и екипите от спешната медицинска помощ ще изчакат всичко това в топлата зона. Там ще се разположат и съоръженията за обеззаразяване. Студената зона ще се използва за разследването, за командните и контролните автомобили, а също и линейките.