Джеймс Паттерсон - Лондонски мостове

— Ами просто защото ми липсваха разходките с теб. Оттогава никой вече не ме нарича Захарче.

— Аха, че феберейците нямат ли си прякори? И така, защо си тук, Захарче ?

Сампсън и аз се добрахме до третия етаж. Навсякъде гъмжеше от вашингтонски полицейски униформи. Отново déja vu 11 11 Вече преживяно или видяно (фр.). — Б.пр. . Сложих си найлоновите ръкавици. Същото направи и Сампсън. Наистина ми липсваше работата с него. И сега, за добро или за зло, се чувствах като у дома си.

Спряхме пред втората врата вдясно, защото от нея изхвърча забързано един млад чернокож патрулен полицай. Беше притиснал ръка към устата си, а в дланта си стискаше бяла носна кърпа. Не се съмнявах, че следващата секунда щеше да повърне. Да, нещата не се бяха променили.

— Да се надяваме, че няма да оплеска сцената на местопрестъплението — отбеляза Сампсън. — Проклети новобранци!

Влязохме вътре.

— О, боже! — прошепнах аз. Бях се нагледал на десетки подобни сцени, докато работех в отдел „Убийства“, но така и не можах да привикна с тези ужасяващи гледки. Човек не може да забрави лесно подробностите, усещанията, миризмите и отвратителния вкус в устата си. — Той се е обадил първо на нас — обясних на Сампсън. — Затова сега съм тук.

— Кой е той? — попита ме бившият ми колега.

— Ти ми кажи — контрирах го аз.

Приближихме към тялото, което лежеше на дъсчения под. Млада жена, по-скоро тийнейджърка. Дребничка, доста красива. Напълно гола, с изключение на обувката с дебела подметка, която висеше от левия й крак. На десния имаше златна верижка около глезена. Ръцете й бяха завързани отзад на кръста й с някакъв кабел. В устата й бе натикана черна найлонова кесия.

Бях виждал вече подобни убийства, точно от този вид.

— Още една убита проститутка — въздъхна Сампсън. — Патрулните са я забелязали около южната страна на Капитолия. Представяла се е за осемнадесетгодишна, но не е изключено да се окаже по-млада. И така, защо си дошъл тук?

Стори ми се, че гърдите на момичето бяха изрязани чак до ребрата отдолу. Лицето й също бе срязано на няколко места. Пред очите ми сякаш се появи подробен списък на психопатичните поведенчески отклонения — такива, за които не можех да престана да мисля: изразена агресия (да се провери в базата данни) , садизъм (да се провери в базата данни) , сексуални извращения (да се провери в базата данни) , грижливо планиран престъпен замисъл (да се провери в базата данни). Да се провери, да се провери…

— Джон, това е дело на Шейфър Невестулката. Върнал се е във Вашингтон. Но това не е най-лошата вест, макар че адски ми се иска да беше така.

И двамата знаехме, че наблизо има един бар, който още трябваше да е отворен. Така че на излизане от сградата на Ню Джърси авеню, където бе извършена тази ужасна касапница, Сампсън и аз се запътихме направо натам за чаша бира. Официално вече бяхме освободени от смяна, но за всеки случай оставих пейджъра си включен. Същото направи и Джон Сампсън. Вътре заварихме само двама окъснели посетители да си допиват джина, та се почувствахме като единствените гости на заведението.

Но и да беше пълно, нямаше значение. Просто ми беше приятно да съм с Джон. Изпитвах нужда да си поговоря с него.

— Сигурен ли си, че е бил Шейфър? — попита ме той, след като барманът остави пред нас двете бири и някакви ядки. Разказах му за смущаващия видеозапис с кадрите от Сънрайс Вали. Но не и за другите заплахи или за искания от Вълка откуп. Нямах право, но това ме тормозеше. Никога не бях лъгал Сампсън, а сега имах чувството, че го правя.

— Той е, няма съмнение.

— Тогава работата излиза доста заплетена — замислено процеди Джон. — А защо му е потрябвало на Невестулката да се връща във Вашингтон? Та ти едва не го залови тук при последния случай.

— Може би именно заради това — заради тръпката и предизвикателството.

— Да-а. А може би ние просто му липсваме. Домъчняло му е за нас, така да се каже. Само че този път не бих го изпуснал. Ще го застрелям още с първия куршум точно между очите.

Отпих от бирата си и побързах да сменя темата:

— А как я карате у дома с Били?

— Как да я караме, като все съм дежурен по нощите… Добре че Били е наясно с моята работа. Още по-добре е, че сега сестра й ни гостува. В момента и двете би трябвало още да спят.

— Но иначе как върви семейният ти живот? Не ти ли пречи присъствието на сестра й?

— Не, Трина ми е симпатична, така че всичко е наред. Може да ти прозвучи смешно, но гостуването й не е никакъв проблем за мен. Защото съм истински щастлив, май че за пръв път в живота си. Все едно че плувам в облаците, човече!