Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

— Точно затова трябва да го спреш. Можеш да го направиш. Знам, че можеш. Защото трябва.

И двамата замълчахме за миг. Кейт ме погледна.

— Чуваш ли странен звук? — попита тя.

Усмихнах се.

— Не.

— Звучи като маракас. Не в този миг, но определено чух нещо.

— Не чувам нищо. Може би е вентилаторът в банята.

— Вентилаторът в банята не работи. Сигурно откачам, но искам да се обадиш в полицията. Кърт трябва да бъде арестуван.

Изпържих няколко яйца, направих препечени филийки и занесох таблата горе при Кейт. После влязох в кабинета си, звъннах на Франи и съобщих новините.

— Детективът отново се обади — каза ми тя. — Сержант Кениън. Помоли да му дам номера на мобифона ти, но аз отказах. Няма да е лошо да му звъннеш.

— Ще го направя.

Докато говорех, траках по клавишите на компютъра. Влязох отново в сайта на специалните части, но не ме очакваше никакъв отговор.

— Скоро ще дойда в службата — казах на Франи и затворих.

Влязох в адреса си в АОЛ, който рядко използвах. Очакваха ме шест имейла, пет от които бяха реклами.

Шестият беше от Сколаро. Човекът, който бе отговорил на Тревър и знаеше нещо за Кърт.

Отворих писмото бързо.

Не познавам лично Кърт Семко. Един от приятелите ми от специалните части го познава и той ми даде информацията. Кърт е бил уволнен позорно, защото пречукал човек от екипа си.

Отговорих веднага.

Благодаря. Как мога да се сдобия с доказателства за позорното му уволнение?

Тъкмо се канех да изпратя писмото, когато видях, че имам нов имейл. Отново от Сколаро.

Ако Семко е бил позорно уволнен, значи е съден от военен съд. Съдебните документи на армията са публично достъпни. Има ги в интернет.

Написах следващото си писмо:

Какъв е телефонният ти номер? Бих искал да си поговорим.

Изчаках една минута. Имейлите са странна работа — понякога пристигат в миг, друг път се налага да чакаш цял час.

Или пък просто Сколаро не искаше да ми отговори.

Докато чаках, затърсих из „Гугъл“ досиетата на военния съд. Накрая страницата се отвори, но видях, че за да вляза в нея, трябва да вкарам идентификационен номер на военен или ветеран.

Не можех да прочета нищо.

Поседях замислено няколко минути. Познавах ли човек, който бе служил в армията?

Вдигнах телефона и се обадих на Кал Тейлър.

— Кал — казах делово. — Обажда се Джейсън Стедман.

Дълго мълчание. Дочух шум от телевизор.

— Да — отвърна най-после Кал.

— Имам нужда от помощта ти.

— Шегуваш се.

Вкарах идентификационния номер на Кал и страницата се отвори.

Зачетох внимателно. Не разбирах за какво ми говореше Сколаро. Не намерих съдебни досиета. Накрая, в горния ляв ъгъл видях иконка с надпис „Публикувани военни документи“. Трябваше да издиря името по азбучен ред. Най-после стигнах до Семко. Заглавието гласеше: „Съединените щати срещу Кърт Семко“.

Сърцето ми запрепуска лудо.

В този миг получих отговора на Сколаро. Отворих имейла му и прочетох:

В никакъв случай. Няма да говоря повече за Семко. Вече бездруго казах прекалено много. Имам жена и деца. Съжалявам. Трябва да се оправяш сам.

Чух гласа на Кейт откъм спалнята:

— Джейсън, отново чух звук от маракас.

— Добре — извиках. — Ще дойда след минута.

Отворих документа в сайта.

Военен съд на Съединените щати срещу сержант Кърт Семко. Съд в състав от офицер и войници призна Семко за виновен в подписване на фалшив официален документ с намерението да заблуди (три случая), един случай на фалшиви показания и три случая на пречене на правосъдието. Обвиняемият не се призна за виновен и бе оневинен по обвинението в предумишлено убийство…

Прегледах документа набързо. Кърт бе обвинен в убийството на войник, сержант Джеймс Ф. Донадио. Донадио бе описан като „бивш близък приятел на обвиняемия“. Според показанията на някои от членовете на екипа му, „протеже“. До момента, когато Донадио докладвал на капитана им, че Кърт краде военни трофеи и събира „нелегални оръжия“, което било в нарушение на правилата.

Тогава Кърт се обърнал срещу бившето си протеже. Донадио открил гилза, заклещена в цевта на карабината му. Оръжието щяло да избухне в лицето му, ако не я бил забелязал. После към леглото му била закачена граната, която експлодирала през нощта, но не причинила щети, тъй като била сигнална.

Друг път шефът на парашутистите забелязал, че някой е повредил парашута на Донадио.

Кърт бил заподозрян във всички тези действия, но нямало доказателства. Една сутрин Донадио отворил вратата на джипа си и избухнала истинска граната.